Последиците от сражението при Реджо бяха от много голямо значение. След слаба съпротива укрепленията се предадоха и ние станахме господари на много хранителни и военни припаси, като придобихме много важна за нас крепост, която щеше да ни послужи като операционна база на континента.
Сутринта се впуснахме да преследваме корпуса на Гио, който капитулира на следния ден, като остави в наши ръце много дребно оръжие и няколко полски оръдия. Предадоха се също тъй всичките укрепления, които господствуват над Месинския пролив, включително и Шила, в околностите на което бе слязла дивизията на Козенц. Присъединена отпосле към дивизията на Биксио, тая дивизия допринесе за капитулацията на Гио.
Като се научиха за пристигането на поменатата дивизия, бурбонците дойдоха на брега, за да я нападнат, ала се задоволиха само да я обезпокоят с няколко схватки.
Нашият поход по дължината на Калабрия бе истинско и блестящо тържество сред войнственото и пламенно население, по-голямата част от което вече бе въоръжено срещу бурбонския потисник.
При Соверия свали оръжие дивизията Виал, брояща около осем хиляди души, като ни даде много пушки, оръдия и снаряжение. Бригадата на Калдарели капитулира с калабрийската колона на Морели в Козенца. Най-сетне, след няколкодневен бърз поход от Реджо към Неапол, като вървях доста пред войските си, стигнах в красивия град.
ВЛИЗАНЕ В НЕАПОЛ НА 7 СЕПТЕМВРИ 1860 ГОДИНА
Влизането ми в Неапол е по-скоро из областта на чудото, отколкото на действителността. Придружен от няколко адютанти, аз минах сред бурбонските войници, които ми отдаваха чест безспорно с много по-голямо уважение, отколкото на генералите си по онова време.
Седми септември 1867 г.! Кой от синовете на Неапол ще забрави преславния ден? На седми септември падна отвратителната династия, която един велик английски държавник бе нарекъл „божие проклятие“, и върху развалините и се издигна народният суверенитет, който поради някаква нещастна орис е винаги краткотраен.
На 7 септември един син на народа, придружен от неколцина приятели, които се наричаха адютанти (Мисори, Нуло, Басо, Марио, Станети, Капцио), влезе в гордата столица, приветствуван и подкрепян от петстотин хиляди граждани, чиято пламенна и непреклонна воля бе сковала цяла една войска и ги беше тласнала да сразят една тирания, да възстановят свещените си права.
Тоя трус би могъл да раздвижи цяла Италия и да я отведе в пътя на дълга, тоя рев би бил достатъчен да укроти нахалните и ненаситни управници и да ги запрати с главата надолу в праха!
Бурното одобрение и внушителното поведение на великия народ на седми септември 1860 г. обезвредиха бурбонската войска, още господарка на укрепленията и на главните точки на града, откъдето би могла да го разруши.
Аз влязох в Неапол, когато цялата южна войска се намираше още към Месинския пролив и неаполският крал бе напуснал предния ден двореца си, за да се оттегли в Капуа.
В монархическото още топло гнездо нахълтаха хора от народа и изпогазиха разкошните килими с грубите си пролетарски обувки. Тия примери би трябвало да послужат за нещо и на правителствата, които се титулуват божем възстановители, и да вдъхват у тях стремеж към подобряване на човешкия живот. Но, уви, тези примери не допринесоха нищо поради себелюбието, високомерието и твърдоглавието на привилегированите хора, които не се поправят дори и тогава, когато народният лъв, тласнат от отчаянието, реве пред вратата им, за да ги разкъса, обхванат от свирепа, но справедлива ярост, рожба на омразата, посята от тиранията.
В Неапол, като във всички градове и села, през които минавахме след Месинския пролив, населението бе обхванато от върховно въодушевление и патриотизъм и неговото внушително поведение без съмнение допринесе твърде много за блестящите ни постижения.
Друго много благоприятно обстоятелство за националната кауза бе мълчаливата благосклонност на бурбонския военен флот, който можеше, ако бе напълно враждебен, да забави твърде много напредването ни към столицата. И действително, нашите параходи пренасяха свободно корпусите на южната войска по неаполското крайбрежие.
В Неапол кавурщината бе работила повече, отколкото в Палермо, и там срещнах не малки спънки. После, насърчена от известието, че сардинската войска нахлува в папската държава, тя стана нахална. Тая партия, изградена върху развалата, бе опитала всичко. Отначало тя се надяваше, че ще може да ни спре отвъд пролива и да ограничи дейността ни само в Сицилия. Затова тя бе повикала на помощ великодушния господар и един параход от френския военен флот вече се бе появил при Фаро; ала безкрайно много ни услужи ветото на лорд Джон Ръсел, който от името на Албион заповяда на французкия сър да не се бърка в работите ни.