От своя страна ние извършихме няколко укрепителни работи в Мадалони, в Сант Апджело и особено в Санта Мария, която се нуждаеше най-много, понеже беше в равнината и на най-изложено място, без никакви естествени препятствия.
Нашата бойна линия от Мадалони до Санта Мария беше много разтегната и следователно - неизгодна.
Неприятелският център, който трябваше да се смята като най-силната маса, се намираше в Капуа, откъдето можеше да изскочи всеки час на нощта, за да изненада отстоящия на три мили наш ляв фланг, който щеше да бъде смазан, преди да му се притекат на помощ други части и резервите. Сант Антонио, центърът на линията ни, е естествено силна позиция, но беше необходимо повече време, за да се извършат съответните укрепителни работи, а също тъй бяха необходими и повече хора, за да защищават голямото й пространство. И после, от нея е много по-висока Тифата, която, ако се намира в ръцете на неприятеля, би господствувала напълно над нея.
Ние трябваше да държим с цялата дивизия на Биксио Мадалони, една много важна позиция, понеже след като неприятелят преминеше Горно Волтурно и вземеше мадалонския път за Неапол, щеше да стигне за няколко часа в столицата, като ни остави на Волтурно край Капуа.
Резервите държахме в Казерта. Естествено те не бяха големи, понеже трябваше да завземем една много дълга линия. Освен това ние бяхме принудени да държим няколко корпуса във верига на фронта между планината Сант Анджело и Казерта, на Волтурно и в Сан Леучио, за да попречим на неприятеля да се промъкне между фланговете ни.
Санта Мария беше най-неизгодната от позициите ни, понеже беше в равнина с малко защитни укрепления, издигнати набързо от нас, и представляваше изгоден обект за многобройната кавалерия на неприятеля, а също тъй и за артилерията му, която беше по-многобройна и по-добре обслужвана от нашата. Ние завзехме Санта Мария от уважение към доброто й население, което поради либералните си тежнения, проявени при оттеглянето на бурбонците, трепереше при мисълта да види отново старите си господари.
Ако нашата сила в Санта Мария бъдеше поставена като резерва на планината Сант Анджело, в полите на Тифата, щеше да подсили значително линията ни.
След като завзехме Санта Мария, трябваше да завземем и Сан Тамаро, като неин ляв пост, и да поддържаме известна сила по пътя от Санта Мария и Сант Анджело, за да държим открити съобщителните линии между двете точки. Това беше слабост; и аз съветвам младите си съотечественици, които биха попаднали в подобно положение, да не излагат на опасност войската заради някой град или село, чиито жители могат да се оттеглят на по-сигурно място.
И наистина, недостатъците на линията ни не ме оставяха спокоен; още по-малко спокоен се чувствувах от приготовленията за сражение на бурбонската войска, която беше по-многобройна и във всяко отношение по-добре екипирана от нашата.
Към три часа сутринта на първи октомври, придружен от генералния си щаб, се качих на влака за Казерта, дето се намираше моята главна квартира, и стигнах в Санта Мария, преди да пукне зората. Качих се на кола, за да отида в Сант Анджело. В оня миг откъм левия ни фланг се чу пушечна пукотевица. Генерал Милбитц, който командуваше събраните там сили, дойде при мен и ми каза: „Нападнати сме към Сан Тамаро, ще ида да видя какво става там“. Заповядах му да побърза за колата.
Шумът от пукотевицата се засилваше и се простираше постепенно по целия фронт до Сант Анджело. При пукването на зората стигнах на пътя, вляво от силите ни на Сант Анджело, които вече се биеха, и при пристигането си бях посрещнат от градушка неприятелски куршуми. Моят колар бе убит, колата - надупчена от куршуми, а аз и моите адютанти бяхме принудени да слезем и да извадим сабите си, за да си отворим път. Аз се намерих скоро сред генуезците на Мосто и ломбардците на Симонета, така че не бе необходимо да се браним сами; тия смели воини, като ни видяха в опасност, нападнаха с такъв устрем бурбонците, че ги изтласкаха доста надалеко и ни улесниха пътя за Сант Анджело.
Вмъкването на неприятеля в линиите ни и зад гърба ни, при това извършено майсторски и то през нощта, показваше, че той познава много добре местата. Между пътищата, които от Тифата и от планината Сант Анджело водят към Капуа, има няколко, които са врязани в терена, който лежи върху вулканическия туф, на няколко метра дълбочина. Тия пътища в древни времена са били издълбани като тактически съобщителни канали на полесражения, а дъждовните води, стичащи се от околните планини, впоследствие без съмнение са ги издълбали още повече. Факт е, че по някои от тези пътища могат да преминат значителни военни сили, без да бъдат забелязани от никого.