Бурбонските генерали се бяха възползували много добре от тези пътища, за да прекарат няколко дружини зад линията ни и да се настанят през нощта върху страхотните височини на Тифата.
Като излязох от боя, в който бях попаднал в миг отправих се с адютантите си към Сант Анджело, като смятах, че неприятелят ще е само на левия ни фланг, но като се приближих към височините, забелязах, че той ги владее и се намира зад линията ни. Без съмнение, неприятелските дружини бяха преминали през нощта по скритите пътища, за които споменах по-горе, и се бяха изкачили зад нас по височините. Без да губя време, събрах колкото войници ми попаднаха под ръка и като поех планинските пътища, помъчих се да обходя неприятеля. Същевременно изпратих една миланска дружина да завземе върха на Тифата („Сан Никола“), който господствува над всичките върхове на Сант Анджело.
Тая дружина и две дружини от бригадата на Саки, които бях поискал и които се бяха явили навреме, спряха неприятеля; той се разпръсна, като остави в ръцете ни доста от хората си. Тогава можах да се кача на планината Сант Анджело, откъдето видях как се разгаря сражението по цялата линия от Санта Мария до Сант Анджело, ту благоприятно за нас, ту благоприятно за неприятеля, под натиска на чиито маси нашите се огъваха. От няколко дни от планината Сант Анджело, откъдето можех да наблюдавам какво става в неприятелския стан, бях забелязал много признаци, които предвещаваха нападение, и затова не се оставих да бъда измамен от разните демонстрации на неприятеля срещу левия и десния ни фланг. Очевидно с тях неприятелят целеше да ни накара да отделим част от силите си от центъра, дето смяташе да насочи главните си усилия.
И добре отгатнах намеренията на неприятеля, който на 1 октомври употреби срещу нас всичките си сили, с които още разполагаше в стана и в крепостите си; за щастие, той нападна едновременно всичките позиции на линията ни.
Боевете се водеха навсякъде и с особена упоритост между Мадалони и Санта Мария. В Мадалони, след променлив успех, генерал Биксио бе отблъснал победоносно неприятеля. В Санта Мария неприятелят също бе отблъснат. И на двете места ни остави пленници и оръдия.
На Сант Анджело след едно шестчасово сражение стана същото, но понеже в тази точка неприятелските сили бяха много внушителни, те бяха останали с една силна колона господари на съобщителната линия между тази точка и Санта Мария, така че, за да поема резервите, които, бях поискал от генерал Сиртори и които трябваше да пристигнат с влака от Казерта в Санта Мария, бях принуден да направя един обход на изток от пътя и пристигнах в Санта Мария към два часа следобед.
Резервите пристигнаха от Казерта почти заедно с мене и аз заповядах да се наредят в нападателна колона по пътя, който води за Сант Анджело; миланската бригада начело, подкрепяна от бригадата на Еберард, с резерва част от бригадата на Асанти. Насърчих за нападение също тъй и калабрийците на Паче, които намерих вдясно сред шумаците и които също тъй се биха отлично.
Щом главата на колоната излезе из гъстата горичка, която скрива пътя близо до Санта Мария, към три и половина следобед неприятелят я забеляза и започна да ни обстрелва с гранати. Това предизвика смущение сред нашите, но само за миг; щом се даде знак за нападение, младите милански стрелци от авангарда се хвърлиха върху неприятеля.
Веригите на миланските стрелци бяха веднага последвани от една дружина от същата бригада, която нападна смело врага, без да даде нито един изстрел, както и бе заповядано.
Пътят, който води от Санта Мария в Сант Анджело, е вдясно от пътя Санта Мария-Капуа и образува с последния ъгъл от около четиридесет градуса, така, че когато нашата колона напредваше по пътя, винаги трябваше да се разгъва наляво, дето се намираше многобройният неприятел зад естествени укрепления. Когато миланците и калабрийците започнаха да се бият, аз тласнах срещу неприятеля, откъм десния му фланг, бригадата на Ебарард. Хубава гледка представляваха унгарските ветерани (Тюр, Тюкери, Еберард, Дунгор бяха унгарци; в поменатата бригада имаше много други унгарци) с другарите си от Хилядата; те отиваха в огъня спокойно, с хладнокръвието и реда, с който войниците се движат при маневри. Бригадата на Асанти последва движенията напред и неприятелят скоро започна да се оттегля към Капуа.
Нападателното движение на тази колона към центъра на неприятеля бе почти едновременно последвано от бригадите на Медичи и Авецана, които нападнаха дясното крило, и от частите на Тюр, който пък нападна лявото крило на неприятеля, по пътя за Капуа.