След упорита съпротива неприятелят бе разпръснат по цялата линия и към пет часа след пладне се оттегли в безпорядък в Капуа, под закрилата на оръдието на крепостта. Около това време генерал Биксио ме уведоми за победата на десния фланг над бурбонците. И аз можах да телеграфирам в Неапол: „Победа по цялата линия“.
Сражението на първи октомври при Волтурно бе истинско генерално сражение. Аз вече казах, че нашата боева линия имаше недостатъци; беше неправилна и твърде разтегната. Е, добре, за наше щастие имаше недостатъци и в бойния план на бурбонските генерали. Те ни дадоха фронтално сражение, когато можеха да ни ударят във фланг, като по този начин направят безполезни защитните укрепления и извлекат безкрайна полза. Те ни нападнаха със значителни сили по цялата линия, на шест различни места - в Мадалони, в Кастел Мороне, в Сант Анджело, в Санта Мария, в Сан Тамаро и в Сан Леучио. Така те ни дадоха фронтално сражение, като се сблъскаха с позиции и сили, готови да ги посрещнат; иначе, ако бяха предпочели да ни ударят във фланг, те щяха да бъдат значително улеснени от силните капуански позиции, можеха на коне и с мостове над Волтурно да заплашат с нощни схватки петте от поменатите точки и през същата нощ да докарат четиридесет хиляди души между левия ни фланг и Сан Тамаро. При това положение, не се съмнявам, че можеха да стигнат до Неапол с малко загуби.
Разбира се, от това южната войска нямаше да се провали, ала щеше да настъпи голяма бъркотия, особено сред твърде впечатлителното население на Неапол. Бурбонските войски и тук приложиха любимата си система - да стрелят настъпвайки, система, която е била съдбоносна за тях при всичките им сблъсквания с доброволците ни, които винаги са ги побеждавали с устремните си нападения, без да дават нито един изстрел.
Ако някой ми възрази, че тази наша система може да бъде вредна при новите точни оръжия, ще отвърна, че тъкмо при тези оръжия тя е още по-необходима. Да си представим едно равно бойно поле, лишено от каквито и да било препятствия. Налице са две линии на стрелци; едната се движи и стреля върху другата, която стои неподвижна и отвръща на неприятелските изстрели. Твърдя, че предимството е на страната на неподвижната линия, понеже тя пълни оръжието и стреля с повече хладнокръвие и е по-бодра. Войникът прилягва към земята, за да представлява възможната най-малка повърхност за неприятелските куршуми, докато оня, който напредва, по необходимост е по-раздвижен и следователно по-малко точен в изстрелите си и невъзможно е той да се движи напред, без да излага тялото си повече от оня, който очаква неподвижен.
При днешните оръжия, ако една верига от стрелци има хладнокръвието да дочака друга, която напредва и стреля, без съмнение тя ще загуби много хора, ала затова пък от неприятелите нито един няма да стигне читав. После, малко са местата и малко са случаите, при които линия от стрелци, която трябва да дочака неприятеля на позиция, да не може да намери някое препятствие, зад което да прикрие отчасти или напълно войниците си. В последния случай, при числено равенство на силите, нито един войник от веригата, която се движи, няма да може да стигне до веригата, която чака на позиция. Или не трябва да нападаш неприятеля в позициите му, или трябва да го нападнеш устремно и да се вчепкаш с него. Иначе само се загубват хора, а целта не се постига. Едно от големите ни предимства в сражението при Волтурно беше и това, че офицерите ни бяха опитни. Щом имаме офицери като Авецана, Медичи, Биксио, Сиртори, Тюр, Еберард, Саки, Милбитц, Симонета, Мисори, Нуло и др., мъчно е победата да не бъде при знамената на свободата и справедливостта.
СРАЖЕНИЕ ПРИ КАЗЕРТА ВЕНИЯ, 2 ОКТОМВРИ 1860 ГОДИНА
Изморен и изгладнял (през целия ден не бях турил хапка в устата си), на 1 октомври се завърнах в Сант Анджело, дето заварих храбрите си генуезки карабинери у дома на енорийския свещеник. Нахраних се богато, пих кафе и после се изтегнах сладко не помня къде.
Ала не ми било писано да си почина и през тази нощ. Тъкмо се бях изтегнал и получих известие, че една неприятелска колона от четири до пет хиляди души се намирала в Казерта Векия и заплашвала да слезе в Казерта. Известието не беше за пренебрегване и аз заповядах на генуезките карабинери да бъдат готови за два часа след полунощ с триста и петдесет души от корпуса на Спангаро и с шестдесет планинци от Везувий. С тази сила потеглих в казания час за Казерта, по пътя от планината за Сан Леучо. Преди да стигна в Казерта, полковник Мисори, когото бях натоварил да открие неприятеля с неколцина храбри водачи, ме уведоми, че неприятелят се бил разположил по височините на Казерта Векия и се разгъвал към Казерта нещо, в което можах сам да се уверя след малко.