Тръгнахме. И този път щастието подпомогна правото и справедливостта. Вятърът и морето отговаряха на състоянието на параходите. Както при преминаването през 1860 г. духаше слаб вятър и за щастие морето беше спокойно.
На разсъмване, след като прекосихме благополучно пролива, ние се приближихме до Мелито, дето слязоха всички. Както през 1860 г., ние поехме крайбрежния път към Капо дел Арма по посока на Реджо. Тогава имахме за врагове бурбонците, които търсехме, за да ги бием; днес срещу нас стоеше италианската войска, която искахме на всяка цена да отбегнем, но която също тъй на всяка цена ни търсеше, за да ни унищожи.
Първите враждебни действия срещу нас бяха проявени от един италиански броненосец, който плаваше по крайбрежието, успоредно на направлението ни; той ни подари няколко артилерийски изстрела, като ни принуди да отведем хората си към вътрешността, за да ги запазим.
Няколко отреда, изпратени от Реджо, нападнаха авангарда ни. Напразно им дадохме да разберат, че не искаме да се бием! Напразно! Те поискаха от нас да се предадем и понеже ние, естествено, не удовлетворихме искането им, трябваше да избягаме от братоубийствените им залпове.
За да се избегне безполезното проливане на кръв, заповядах на нашите да завият надясно и да поемат пътя за Аспромонте. Вследствие на враждебните действия на италианската войска срещу нас населението се изплаши и продоволствуването ни стана много трудно. Моите нещастни доброволци бяха лишени от всичко, дори и от най-необходимото храната. Когато срещнехме съвсем случайно някой овчар със стадото му, той не искаше да има вземане-даване с нас, сякаш бяхме нещо по-лошо от разбойници! Най-сетне нас ни смятаха отлъчени от църквата, поставени вън от закона - нещо, в което поповете и назадничавите хора можеха лесно да убедят доброто, но простовато население.
А ние бяхме все същите хора от 1860 г. и нашата цел беше толкова благородна, колкото и първата, макар да бяхме по-малко облагодетелствувани от съдбата. Но аз не виждах за пръв път италианското население бездейно и безразлично към тези, които се борят за свободата му.
Трябва да призная, че това не може да се каже за Сицилия; благородните сицилианци бяха ревностни през 1862 г., както и преди. Те ни дадоха най-добрите си младежи. Измежду възрастните сицилианци трябва да спомена барон Авицани ди Кастроджовани, който понесе като младеж големите мъчнотии и лишения на войната.
А много бяха мъчнотиите и лишенията. Аз гладувах и предполагам, че мнозина от другарите ми са гладували повече от мен.
Най-сетне, след злополучни походи по почти непроходими пътеки, зората на 29 август 1862 г. ни свари изтощени и изгладнели на Аспромонското плато. Събрахме малко недозрели картофи, от които, за да залъжем глада си, първо ядохме сурови, а после ги пекохме.
И тук трябва да отдам справедливост на доброто планинско население от тази част на Калабрия. Поради трудните пътища тия планинци не се явиха веднага; но следобед те дойдоха с хляб, плодове и др. Ала предстоящата разруха не ни позволи да се възползуваме от голямото им благоволение.
На запад, на няколко мили разстояние, към три часа след пладне, се показа главата на колоната на Палавичини, която имаше задачата да ни нападне. Понеже сметнах, че равната ни позиция, дето си бяхме почивали през деня, е много слаба и може да бъде обкръжена, заповядах на хората си да се отправят към планината. Ние стигнахме до края на прекрасната борова гора, която увенчава Аспромонте, и се разположихме там - с гръб към гората и с лице към нападателите ни.
Действително още през 1860 г. ние бяхме изпитали заплахата да бъдем нападнати от сардинската войска и беше нужна много голяма любов към родната земя, за да не влезем в братоубийствена война. Обаче през 1862 г., понеже беше, по-силна от нас, италианската войска ни обрече на унищожение и се спусна върху нас бързо, като върху разбойници, а може би още по-драговолно. Тоя път не ни бяха, отправени никакви предварителни искания; щом пристигнаха, нашите врагове ни нападнаха с изненадваща непринуденост и простота. Навярно такава беше заповедта; ние трябваше да бъдем унищожени, а понеже между родни братя можеше да се породи колебание, то нападението трябваше да се извърши веднага, за да няма време за размишления.