Пристъпи се също тъй и към построяването и въоръжаването на салове, които можеха да ни бъдат от значителна полза, ала липсата на необходимото и бавността на работата не позволиха да се довърши поне един докрай!
БИТКИ, СРАЖЕНИЯ
Всичките наши полкове бяха повикани на западния бряг на Лаго ди Гарда. Понеже имах заповед да действувам в Тирол, изпратих втори полк и втори стрелкови полк към Кафаро да завладеят тоя мост и силната позиция Монте Суело, което бе извършено бързо и смело, като те изгониха австрийците в един славен бой.
Началото на нашата кампания беше добро и с остатъка от разполагаемите полкове аз се тъкмях да следвам отблизо смелия наш авангард, когато на 24 юни стана съдбоносното сражение.
Генерал Ла Мармора ми съобщи нещастния изход от това сражение и ми заповяда да защищавам Бреша и да не разчитам на подкрепата на войската ни, която се оттегляше зад река Олио. Аз повиках от Тирол авангарда и веднага помислих за едно съсредоточаване на всички сили, които можех да събера срещу Лонато — точка, която задоволяваше тройната цел да защищавам Бреша и Сало и която можеше да ми бъде полезна за прибиране на хората и материалите от войската, които, знаех, че са разпръснати, както действително стана.
През дните след нещастния 24 юни ние завзехме Лонато и Дезенцано, с аванпостове в Риволтела, най-напред с един, после с няколко полка, които заемаха бойното си място със самото си пристигане, тъй като трябваше да се предполага с вероятност, че австрийците няма да бездействуват след оттеглянето на нашата войска. Освен това полковете от Южна Италия, въпреки най-големите си усилия да се придвижат напред, нямаше да успеят да дойдат навреме, за да ни помогнат, в случай че неприятелят, възползувайки се от предимствата си, се насочеше срещу нас; и ми се струва, че към 26-и, вероятния ден на появата на неприятеля, ние нямаше да можем да противопоставим повече от осем хиляди души с една планинска батарея и едно 24-калибрено оръдие от флотилията, разположено върху лонатското възвишение. От всичко това се заключава, че решението да задържим Лонато срещу победоносната неприятелска войска, в случай че последната се придвижеше напред, беше малко рисковано; все пак това решение бе много полезно.
Като държахме в ръцете си Лонато, Дезенцано и предните постове в Риволтела и по десния фланг на фронта ни чак до Поцоленге, ние наистина защищавахме Бреша, както ни беше заповядано, Сало с арсенала му, складовете и флотилиите, и можахме с голяма радост да съберем разпръсналите се от войската войници и няколко обоза.
Главната войска се оттегляше от реките Минчо и Олио и то след като се беше сражавала. Ала защо се оттегляше войската от десния фланг, т.е. войската при река По? Наброяваща деветдесет хиляди души и с една река като По под носа си, тая войска се оттегляше. Кой я преследваше? Неприятелят разполагаше с осемдесет хиляди души на Минчо и макар че беше излязъл победител от едно сражение с числено превъзхождаща го войска, тия осемдесет хиляди души трябваше да бъдат поне намалени и уморени. И защо да се оттегли от река По чак до Апенините? Аз не мога да си обясня това.
Не познавам австрийския генерал, който командуваше нашите неприятели през 1866 г., но смятам, че той трябва да е бил много способен, щом успя да победи една два пъти по-многобройна войска от неговата и при това съставена от воини, които безспорно струваха колкото неговите.
Победите на прусите на север естествено повлияха, за да се спре напредването му.
Но сред доброволците не възникна смут, страх или безпорядък. Това национално нещастие натъжи всички, ала у никого не се породи чувството на недоверие в съдбините на страната, и въодушевлението, с което тия отлични младежи бяха напуснали бащините си огнища, не само продължаваше да съществува, но се усилваше още повече поради деликатното ни и опасно положение. Война! Да се бием! Това искаха всички. И ако имаха поне един месец за организиране и обучение и бяха въоръжени както трябва, щяха да извършат чудеса.
Италианската войска беше разделена на две части; първата, от сто и двадесет хиляди души, на Минчо и втората, от деветдесет хиляди, на По. Както се вижда, двете превъзхождаха числено неприятелската войска, която наброяваше около осемдесет хиляди души извън крепостите и.
Да заплашваш на разни точки с дивизии или най-много с корпуси, след това с една маса от около осемдесет хиляди души да дадеш решителния удар на най-силната част на неприятелската войска, това, струва ми се, бе първата грешка, извършена от нашия главнокомандуващ.