Австрийският генерал, възползувайки се от грешките ни, съсредоточи разумно силите, с които разполагаше в околностите на Верона, и връхлетя върху войската ни на Минчо, която първа бе започнала офанзивата.
След голямото сражение при Кустоца ние задържахме позициите при Лонато и Дезенцано, докато със заповед от върховното командуване ни се нареди да подхванем отново операциите в Тирол, тъй като войската се тъкмяла отново да мине в офанзива.
Ние оставихме втори полк да защищава Сало, флотилията и най-важните точки на езерото до Гарняно, всичко под заповедите на генерал Авецана, и след като натъкмихме защитните батареи на западния бряг, поехме отново пътя към Кафаро с първи и трети полк и с първа стрелкова дружина.
През това време възгорделият се от победата при Кустоца неприятел бе укрепил силно изоставения от нас Кафаро и Монте Суело. Аз реших с едно неочаквано нападение да го прогоня от тия точки, за да отворя пътя за Тирол. На 3 юли призори потеглих от Сало и към обед пристигнах в Рока д’Анфо, където заварих полковник Корте, тогава началник на трите поменати корпуса, който бе взел вече мерки да прогони врага от границата ни.
Към три часа следобед капитан Беци, стигнал по планината отляво на уговореното място, даде сигнал и аз заповядах на колоната, определена за атака, защитена дотогава от крепостта, да се придвижи напред с ускорен ход и да нападне неприятеля. Полковник Корте се движеше начело на колоната с адютантите си и със свойственото си хладнокръвие подготвяше, атаката в добър ред и с устрем, достоен за италианските доброволци.
За известно време всичко вървеше добре. Неприятелят се огъваше пред храбростта на нашите, ала той бе подкрепен от резервите, разположени върху височините на Монте Суело, и нашите се натъкваха на все по-страшни позиции. Накрай устремът на нашите бе спрян. Многото ранени, които се връщаха назад, поддържани от другарите си, внесоха известно смущение в колоната. Наистина нашите млади воини не помислиха за бягство, нито пък се поддадоха на какъвто и да било страх, ала те бяха смазани от напрежението на предишните походи за бой и от атакуването на толкова трудни позиции.
Към края на деня битката все още не бе решена и ние останахме на позициите, заети под Монте Суело. Мене ме раниха в лявото бедро и трябваше да се оттегля, като предоставя командуването на полковник Корте, който се държа храбро през всичкото останало време от деня на заетите позиции. Полковник Бруцези от трети полк му помогна храбро.
На 4-и призори неприятелят се оттегли от Монте Суело и ние го заехме с дружината на Кайроли от девети полк, когото намерих по пътя за Барге и на когото предния ден бях заповядал да върви напред. Същия ден нашите заеха Баголино и Кафаро. Остатъкът от доброволческите корпуси, все още лишени от необходимото, се придвижваха напред към Тирол, ала бавно, тъй като бяхме принудени да се снабдяват с необходимото по пътя.
При завземането на Лодроне и Дацио срещнахме слаба съпротива и най-сетне завзехме и Понте Дацио и Сторо, където се установи моята главна квартира.
Тъй като по-късно трябваше да проникнем в Джудикария, налагаше се да завладеем първо крепостта Ампола, която господствува над долината под същото име и която свършва при долината Ледро, откъдето неприятелят можеше да изскочи и да завладее Сторо и Понте Дацио, като по тоя начин ни откъсне от Бреша, нашата оперативна база.
След като с превземането на Кондино и западните височини осигурихме защитата на левия си фланг, всичките ни грижи се насочиха към завладяването на крепостта Ампола.
През тия дни ни дойде прочутата осемнадесета бригада, комаидувана от майор Дольоти, с петнадесет великолепни дванадесеткалибрени оръдия.
Числено превъзхождащият ни враг с трите вида оръжие изтласка нашите от Чимего и ако нямахме няколкото оръдия от превъзходната ни артилерия, пристигнала в ония дни, сражението можеше да ни струва много. За щастие, загубите не бяха големи. И тук, както винаги, долнокачествеността на пушките ни беше причина за загубите ни, които надхвърляха тия на неприятеля.
Войната в Тирол, както във всички планински краища, може да се води само ако се владеят височините. Безсмислено е да се преследва врагът в долините, дори с много по-големи сили от неговите. Врагът с превъзходните си стрелци по върховете на планините и по склоновете винаги ще успее да избие войските, които се придвижват по пътищата на долините. Затова, като изключим Монте Суело, където може би от нетърпеливост не се придържахме към тая максима, всичките наши операции по-нататък бяха предшествувани от завземането на околните планини. И макар тиролците да са опитни в тоя род война, въоръжени с отлични карабини, с които си служат с поразителна сръчност, и макар че и те са храбри войници, успеехме ли да застанем над тях по гребените на планините, те вече не можеха да се съпротивляват. Така нашата упоритост да вървим напред винаги се увенчаваше с успех, въпреки че ни струваше значителни загуби; и тоя успех се дължеше главно на това, че завземахме височините. Завладяването на крепостта Ампола и завземането на планинската верига, която се простира от Рока Пагана чак до върховете Бурели, Джовио, Кадре и др., като господствува над долините Ледро и Джудикардия, ни отвориха лесно пътя в долината Ледро и позволиха главата на колоната ни да стигне чак до Тиарно и Бецека.