Движението ни надясно в долината Ледро беше от много голямо значение, защото от тая част трябваше да закриляме съединяването на втори полк, който беше навлязъл навътре по Моите Нота към Пиеве, Молина и Лаго ди Гарда, противно на заповедите ми, съгласно които той трябваше да се придвижи по долината Лорина към Ампола, за да помогне на обсадата.
Понеже имах присърце завземането на долината Ледро, главно за да осигуря съединяването на втори полк, аз бях заповядал на генерал Хауг да предостави на майор Дольоти грижата за обсадата на Ампола и да се отправи към споменатата долина с колкото сили може да отдели от обсадата. Тая акция, преди да се предаде крепостта, беше тежка и не се осъществи.
Във всеки случай аз бях неспокоен за съдбата на втори полк и веднага след предаването на крепостта изпратих в долината Ледро пети полк.
Движението към долината Ледро бе извършено навреме, защото неприятелят, след като бе събрал в долината Конзеи шест хиляди от най-добрите си войници, се спускаше по тая долина към Бецека с намерение да отдели от нас отредите на втори полк и да ги срази.
На двадесети, след предаването на крепостта, когато пътят за Ампола бе вече свободен, главата на нашата дясна колона завзе това село и през нощта една дружина от пети полк, начело с Мартинели, бе изпратена да разузнае източните възвишения.
Тая дружина, не зная дали по вина на някого или случайно, бе обградена призори от значителни неприятелски сили. Остатъците от тая дружина, преследвани от неприятеля, отстъпиха към главната колона, която заемаше Бецека и съседните села на север, и там се завърза сериозна битка.
СРАЖЕНИЕ ПРИ БЕЦЕКА, 21 ЮЛИ
Неприятелят, възгордян от първите си успехи, се придвижи напред с едно безстрашие, на което бяхме малко свикнали, и последователно изгони нашите от цялата долина Конзеи. Напразно пред Бецека се бе настанила една батарея от осем оръдия, която го обстрелва известно време; напразно началниците и нашите офицери, начело на доброволците, рискувайки живота си, се спуснаха в атака, за да го спрат; напразно! Всичките наши позиции до Бецека бяха завзети от неприятеля и той не само завладя това село, а продължи по-нататък и прехвърли един отред в десния ни фланг, на юг от долината Ледро, за да ни атакува отстрани.
Аз бях потеглил призори от Сторо с файтон, тъй като раната ми от 3 юни бе още прясна. От сведенията, които бях получил, не очаквах да заваря хората си ангажирани в едно толкова ужасно сражение. Ала когато напусках Сторо, бях заповядал девети полк и първи стрелкови полк да се придвижат напред в моята посока.
Когато пристигнах в околностите на Бецека, от оръдието и пушечните изстрели разбрах, че се е завързал бой. Накарах да повикат генерал Хауг и от сведенията разбрах, че работата е сериозна.
Споразумяхме се да заповядаме дружините на девети полк, които започваха да пристигат, да завземат височините отляво. Тия позиции ни свършиха много работа - благодарение на тях се измъкнахме от сражението. Те бяха завзети от смелчаците на тоя полк, водени, казвам това с истинска гордост, от моя син Меноти. Двете дружини от девети полк бяха командувани от Косович и Вико Пелидзари, и двамата от Хилядата и достойни да бъдат от тях.
В центъра и в десния ни фланг доброволците се отдръпваха назад; същото правеше и поменатата батарея, като даваше изстрели и се държеше храбро. На едно оръдие от тая батарея бяха избити всичките коне и от прислугата, с изключение на едного, всички бяха убити или ранени. Тоя храбрец, след като изпрати последния снаряд на неприятеля, се метна на коня от своето оръдие с такова хладнокръвие, сякаш се намираше на маневрено поле През това време майор Дольоти ми съобщи, че държи назад една резервна батарея. „Напред!“ - извиках аз и тия храбри хора за няколко минути пристигнаха в галоп, завиха вдясно, настаниха шестте си оръдия върху един леко издигнат терен и започнаха да обстрелват неприятеля с такива изстрели, които повече приличаха на пушечен огън — толкова чести бяха.