Предоставям на другите да помислят могъл ли съм да остана бездеен, докато моите мили хора по мой подтик се бият за освобождението на Рим - красивия идеал на целия ми живот. Голяма беше бдителността на ония, които бяха натоварени да ме пазят, и много бяха корабите и средствата, с които можеха да разполагат; но още по-голямо беше желанието ми да изпълня своя дълг, като се присъединя към смелите, които се биеха за италианската свобода.
На 14 октомври 1867 г. аз напуснах дома си и се отправих към морето на север. Стигнах на брега и там заварих „Бекачино“, малка лодка, купена в Арно, която побираше само двама души.
„Бекачино“ се намираше случайно на няколко метра от брега, на източната страна на един малък склад, който служи да се поставят на закрито лодките. На същата страна имаше едно сакъзово дърво, което скриваше почти на пълно малката лодка, така че моите кралски пазачи не бяха я открили.
Джовани, един млад сардинец, пазач на голетата, спуснала котва в пристанището на Станело, ме чакаше на брега. С негова помощ поставих „Бекачино“ във водата и заплавах. Той потегли с лодката на голетата, като си тананикаше. Аз се движех вляво покрай брега на Капрера, като вдигах по-малко шум от патица, и излязох в морето през нос Аркачио, където Фрошианти, друг мой доверен човек, и Барберини, инженер от Капрера, бяха разузнали терена, тъй като се бояха от някоя засада. Моите пазачи бяха много. Те заемаха островчетата на пристанището на Станатело, където държаха една военна лодка с други по-малки, като патрулираха по всички посоки през цялата нощ, ала не и по посоката, избрана от мене, за да се изскубна от ноктите им.
Беше пълнолуние - обстоятелство, което правеше много по-трудно делото ми, и според пресмятанията ми луната трябваше да се появи иззад Теджолоне (планина, която господствува над Капрера) около един час след залязването на слънцето. Следователно аз трябваше да се възползувам от тоя час, за да мина в Мадалепа нито по-рано, нито по-късно, защото по-рано щеше да ме издаде слънцето, а по-късно луната. Следното непредвидено обстоятелство ми помогна много. Маурицио, мой помощник, тоя ден беше отишъл в Мадалена и по тоя час се връщаше в Капрера. Може би поразвеселен, той не обърнал внимание на „Кой е там?“ на военните лодки, които кръстосваха в голям брой по канала Монета, който дели Мадалена от Капрера, и тия лодки открили срещу него пушечен огън, който за щастие не го засегнал. Случайно това ставаше, когато аз преминавах канала, облагоприятствуван и от вятъра — малките вълни, предизвикани от него, скриваха чудесно лодката, която излизаше едва една педя над повърхността на морето.
Моят опит, придобит по реките на Америка с индиански каное, които се управляват само с едно гребло, ми послужи извънредно много. Аз имах едно гребло или лопата от около един метър, с която можех да греба с толкова шум, колкото правят водните животни.
И тъй, докато повечето от пазачите ми се спускаха върху Маурицио, аз прекосих спокойно канала Монета и се доближих до островчето, разделено от Мадалена от един малък канал с брод.
Стигнах при североизточен вятър на островчето и слязох между многобройните скали, които го обкръжават, когато дискът на луната изскачаше от Теджолоне. Изтеглих лодката на суша и я скрих в храсталака; след това се насочих на юг, за да мина канала през брода и да се отправя към дома на госпожа Колинс.
САРДИНИЯ. ПРЕМИНАВАНЕ ПО МОРЕТО
В дома на госпожа Колинс, където ми се оказа най-любезно и приятелско гостоприемство, останах до 7 ч. след обед на 15 октомври 1867 г. В тоя час в къщата на поменатата госпожа дойде приятелят ми Пиетро Сузини с коня си. Качих се и с тоя много опитен водач прекосих остров Мадалена и стигнах във френска Кала, на запад от острова, където ме очакваха Басо и капитан Кунео с една лодка и един моряк.
Качих се в лодката и в 6 ч. прекосих канала, който разделя Мадалена от Сардиния. След като върнахме лодката в Мадалена, остатъка от нощта прекарахме в една пещера близо до кошарата на Доменико Н. Към 6 ч. следобед на шестнадесети, след като намерихме три коня, потеглихме на път, като отначало се движехме пеш, а после на кон. Прекосихме планините Галура, залива и Теранова и на разсъмване на седемнадесети се озовахме върху височините, които господствуват над пристанището Сан Паоло.