Но геният на злото бдеше още върху запазването на главната му опора; първосвещепика на лъжата! От бреговете на Сена, дето също властвува, за нещастие на Франция и на света, той отправяше заплахи срещу Арно, обвиняваше в малодушие зайците и възбуждаше смелостта на страха и на недобросъвестността. При гласа на господаря, мъжете, които тъй недостойно управляват Италия, покривайки лицето си с единствената маска на патриотизма, измамиха нацията, като нахлуха в римската територия и извикаха: „Ето ни! Ние удържахме думата си. При първите пушечни изстрели на Рим ние се притичваме на помощ на братята!“
Лъжа! Лъжа! Вие се завтекохте, но за да избиете братята си, в случай че постигнеха крайната победа. И вие се завтекоха, когато бяхте уверени, че римските патриоти са смазани, измрели.
Лъжа! Лъжа! Вие и вашият великодушен съюзник завзехте Рим и територията му, за да оставите поразената войска на наемниците на папата свободна, цяла, да тежи с всичките си сили, с предимството на оръжията и средствата си над шепа доброволци, крайно зле въоръжени и лишени от всичко необходимо, които искахте да видите победени. И ако папската войска не бъдеше достатъчна, както действително не беше, там имаше други готови - войниците на Бонапарт, а също тъй (просто се ужасявам, като си го помисля!) и ония, които имат нещастието да ви се подчиняват.
През 1860 г. не маршируваха ли срещу нас, за да ни бият? (Телеграмата на Фарини до Бонапарт). И защо не трябваше да стане същото през 1867 г.? Мептанските хълмове бяха покрити с трупове на смели синове на Италия, смесени с трупове на чуждите наемници, както бяха покрити капуанските равнини преди седем години. И каузата, за която се биеха доброволците, които имах честта да командувам, беше свята като каузата, заради която бяхме отишли да се бием под стените на древната столица на света!
Тук със скръб трябва да припомня друга една причина за нещастието при Ментана. Мацинианците бяха започнали една разлагаща пропаганда, откакто се заоттегляхме от Казино дей Паци; при това подбудата за тази пропаганда беше напълно неоснователна. За оногова, който има ум, е лесно да разбере, че не можехме да удържим позицията си под стените на Рим при пристигането на французите поради състава на силите, които командувах, лишени от всичко, без артилерия и кавалерия, неспособни изобщо да се противопоставят на една сериозна вилазка, дори само на папска войска; при това, както бяхме без средства, ако ни бяха нападнали, нямаше да можем да изтраем два дни. Обаче като владетели на Монтеротондо, който се вижда от Рим, ние бяхме в средището на малкото си сили, с господствуващи позиции и на разстояние, което ни позволяваше да усетим навреме, щом неприятелят се опита да ни нападне.
Не стигаха безчестната и яростна позиция на правителството, мощта на попщнната и подкрепата на Бонапарт. Не! Трябваше да дойдат и мацинианците да ритнат оногова, който се вдъхновяваше само от един стремеж - освобождение на братята си роби. „Ние ще я свършим по-добре“ - ми казваха в Лугано през 1848 г. хората от сектата, които днес са хора на монархията. Виждате, че мацинианците са започнали отдавна срещу мене войната си с оскърбления. „Да отидем по домовете си, да обявим републиката и да издигнем барикади“ - казваха на доброволците ми в околностите на Рим през 1867 г. И наистина, много по-удобно беше за ония момчета, които ме придружаваха, да се завърнат в къщи, отколкото да останат с мене през месец ноември, лишени от най-необходимото, да се бият срещу нашата войска, срещу французите и папските войници.
Под влиянието на тези мациниански хитрувания, при оттеглянето ни от Казино дей Паци до Ментана от редиците ни избягаха около три хиляди младежи; предоставям на читателя да си представи какъв морал и какво доверие в задачата са могли да имат останалите в една войска от около шест хиляди души, която е била напусната от половината си доброволци, като при това те са заявили на всеуслишание защо я напускат.
Безкрайни са вредите, които ми причиниха тези мацинианци; и ако бяха причинени лично на мене, а не на националната кауза, щях да ги забравя. Но как мога да ги забравя, как мога да не ги припомня на онази избрана част от младежта ни, заблудена от тях?
Безспорно Мацини беше по-добър от последователите си и в едно писмо, отправено до мене на 11 февруари 1870 г. относно случая с Ментана, ми писа: „Вие знаете, че аз не вярвах в успеха и бях убеден, че ще бъде по-добре да се съсредоточат всичките сили в едно движение срещу Рим (план напълно отхвърлен от приятелите ни в Рим — б.Гар.), отколкото да се нахлува в провинцията; но щом веднъж се пристъпи към делото, аз допринесох, доколкото можах“.