Аз не се съмнявам в твърдението на Мацини, но вредата беше сторена. Или той не е сварил да уведоми привържениците си, или те са поискали да продължат да вредят.
Ричоти не намери в Англия средства, които можеха да се очакват, защото сред тамошните наши приятели се беше промъкнало мнението: „Защо да се катурва папското управление, за да се замества с друго по-лошо?“
И в околностите на Рим последователите на същото, както казах, сееха сред доброволците ми униние и предизвикваха масови бягства, които без съмнение бяха главната причина за провалянето ни при Ментана. От височината на кулата сградата Пиомбино в Монтеротондо, дето прекарвах по-голямата част от деня, като наблюдавах упражненията на доброволците ни в равнината и всяко движение в полето, виждах шествието от наши хора, които се отправяха към Пасо ди Корезе, т.е., които си отиваха по домовете. И на другарите си, които ми заговорваха за бегълците, отвръщах: „Хайде де! Тия, гдето си отиват, не са ваши, а селяни, които отиват или се връщат от работа“. Но в душата ми се надигаше гняв срещу тази долна постъпка и се силех да го скрия или смекча пред ония, които бяха около мене.
При това морално състояние на хората ми и при невъзможността да си набавим необходимото отвъд северната граница, която беше за нас херметически затворена от корпусите на италианската войска, ние трябваше да потърсим друго поле за действие и други бази, за да можем да живеем, да се задържим и да дочакаме събитията, които най-сетне трябваше да разрешат римския въпрос. Решихме да тръгнем по реката вляво от Тиволи, да оставим зад нас Апенините и да се приближим към южните области.
Решено бе да тръгнем на 3 ноември заранта, но поради разпределянето на обувки бяхме готови за път едва по пладне през този ден.
Поехме пътя за Тиволи.
За нещастие малкото наши конни разузнавачи, изглежда, попаднаха в ръцете на неприятеля; така че папските войници, идвайки по пътя „Номентана“, почти изненадаха авангарда ни и го нападнаха.
След като прекосихме селото Ментана, се разнесоха пушечните изстрели на неприятеля. Да отстъпим, когато вече бяхме нападнати от неприятеля, значеше да бягаме; не оставаше друго, освен да приемем сражението, като заемем силните позиции, които бяха до нас.
И тъй, изпратих до Меноти, който беше в авангарда, заповед да заеме силните позиции и да се съпротивлява. Последователно изпратих напред останалите колони, като ги разгънах вляво и вдясно в подкрепа на първите, а няколко дружини оставих в колона на десния фланг за резерва.
Пътят, който води от Ментана за Монтеротондо, наша линия на действие през този ден, е добър, но е каменист и нисък, тъй че трябваше да потърся в десния ни фланг удобна позиция, за да поставя там двете оръдия, взети от неприятеля.
Това стана много мъчно поради липсата на опитни хора и коне, и поради много неравната почва, осеяна с лозя и живи плетища.
Между това сражението се разгаряше кръвопролитие по цялата линия. Ние бяхме заели позиции, изгодни като тези на неприятеля, дори по-добри, защото той не можа да покаже артилерията си през деня, и за известно време нашите позиции се задържаха, въпреки че неприятелят ни превъзхождаше извънредно много по оръжие и по брой на хората си.
Обаче трябва да призная, че доброволците, деморализирани от многото бягства, тоя ден не се показаха достойни за славата си. Отличните офицери и шепа смелчаци, които ги следваха, проливаха ценната си кръв, без да отстъпят педя земя; ала масата не се състоеше от обикновените ни храбреци и отстъпваше отлични позиции, без да прояви оная съпротива, която можех да очаквам.
Сражението започна към един часа по обед и към три часа, от позиция на позиция, неприятелят ни бе изгонил хиляда метра назад към селото Ментана.
Към три часа ние можахме да сложим оръдията на изгодна позиция в десния ни фланг и те започнаха да стрелят ефикасно срещу неприятеля.
Едно нападение на щик, извършено от цялата ни линия, и изстрелите отблизо на нашите, скрити в ментанските къщи, посяха земята с трупове на папски войници. Неприятелят се разбяга, ние заехме отново изгубените си позиции, до четири часа следобед победата се усмихваше на борците на италианската свобода и ние бяхме господари на полесражението. Но, повтарям, една гибелна деморализация се бе промъкнала в редиците ни. Ние бяхме нанесли силен удар на неприятеля, а липсваше волята да се завърши победата, като се преследва неприятелят, който бе оставил бойното поле. Сред доброволците се носеха слухове за някакви французки колони, които уж идели към нас; нямаше време да се открие произходът на тези слухове, но естествено той беше вражески. Знаеше се, че италианската войска е против нас, че спира нашите на границата и задържа всяка пратка за нас, както и всяко съобщение. Най-сетне италианското правителство, поповете и мацинианците бяха успели да хвърлят сред редиците ни униние, срещу което не всеки човек може да се бори.