Гамбета, който пристигна на следния ден, поразтърси инертната правителствена машина, наелектризира я, импровизира безброй средства; ала и това беше недостатъчно за случая, било поради грешката на негодното правителство, готово да повери възраждащата се войска на същите хора от империята, които бяха загубили предишната войска, било поради липсата на опитност, необходима при такива ужасни обстоятелства.
В Тур загубих няколко дни поради колебливостта на правителството и започнах да мисля, че трябва да се завърна в къщи, защото разбрах, както вече казах, че искат да използуват името ми — и нищо повече.
Задачата, с която искаха да ме натоварят, беше да организирам няколко стотин италиански доброволци, които се намираха в Шамбери и Марсилия.
След много разисквания с тия господа, най-сетне отидох в Дол, за да събера ония хора от всякаква народност, които трябваше да послужат като ядро на бъдещата Вогезка войска.
След Седан прусите напредваха към Париж и естествено на десния фланг трябваше да имат странична охрана. Войските от тая странична охрана се явиха няколко пъти чак в околностите на Дол, където се бях заел с организирането на малкото събрани от мене хора, недостатъчно екипирани и зле въоръжени в продължение на дълго време.
Във всеки случай ние се държахме енергично, като отначало заехме позиция в Мон-Ролан и после във Форе де на Сер, така че Дол остана непокътнат през всичкото време, което прекарахме там.
Тъй като неприятелската войска напредваше към Париж, естествено трябваше да се заплаши поне операционната и линия от Рейн до столицата на Франция. Тая необходимост бе почувствувана от правителството на защитата, което изпрати във Вогезите по-голямата част от доброволците и генерал Камбриелс с тридесет хиляди новобранци, няколко дружини от старата войска и няколко оръдия.
Всичките тия сили бяха отблъснати от Вогезите към Безансон от превъзхождащия ги враг, докато ние още бяхме в Дол, и господин Ординер, безансонски окръжен управител, ми телеграфира на два пъти да отида при него да вземем мерки, за да попречим за разгромяването на поменатите сили.
Господин Ординер бе намислил да събере под мое командуване всички фракции от съществуващите в окръга корпуси и аз бях приет от всички тия войскови части и от населението на Безансон с онова въодушевление, с което биха ме приели в Италия. Ала господин Гамбета, който пристигна малко по-късно, намери за добре да заглади всяко нещо и да постави отново под заповедите на генерал Камбриелс всичките източни сили, събрани заедно. Нека се има пред вид, че генерал Камбриелс изтъкваше, че има нужда от почивка, за да лекува една рана на главата си, която го безпокоеше много.
През ноември получих заповед да отида с хората си от Дол в Морван, заплашен от неприятеля заедно с важния металургичен завод на Крьозо.
За място на главната си квартира избрах Отен. Там заварихме населението изплашено от приближаването на прусите дотолкова, че бяха хвърлени в рекичката Ару единствените две малки оръдия.
Пристигането на италианците от Танара и Равели, на неколцина испанци, гърци и поляци и на няколко подвижни роти, започна да поувеличава числеността на нашето войсково ядро. Ние започнахме дори да си създаваме артилерия с няколко планински оръдия, след които се сдобихме и с две полски батареи. Сдобихме се също тъй и с известен брой водачи на кон, по-голямата част италианци, които към края на експедицията станаха два пълни ескадрона.
Организираха се три бригади: първата, командувана от капитан Босак, втората - от полковник Депек, която после мина под командуването на полковник Лобиа, и третата командувана от Меноти.
Имаше и няколко роти от свободни стрелци, които се числяха към бригадата на Меноти. Тия роти действуваха през време на организирането като активни войскови части сред колоните на неприятеля, когото безпокояха много.
Четвърта бригада, под командуването на Ричоти, отначало се състоеше само от дружини свободни стрелци, които действуваха на летящи колони като другите, в края на войната същата четвърта бригада нарасна с няколко дружини редовни войници.
Началник на главната квартира на войската беше генерал Бордон.
Втори началник на главната квартира беше полковник Лобиа.
Към средата на ноември ние потеглихме за Арне-льо-Дюк и долината Уш, която се спуска към Дижон. Там се намираше пруската войска на Вердер, която заплашваше долината на Рона и която държеше своите аванпостове към Дол, Нюпс, Субернон и др., като отрязваше с набези всички околни селища.
Тъй наречената Вогезка войска, наброяваща от шест до осем хиляди души, напредваше срещу победоносната войска на Вердер, наброяваща около двайсет хиляди души и разполагаща с много артилерия и кавалерия.