Нашите свободни стрелци завързаха няколко незначителни схватки, ако изключим блестящия поход на Ричоти към Шатийон на Сена и тоя на Ординер.
Изобщо може да се каже, че нашите свободни стрелци ставаха всеки ден все по-страшни за врага.
През време на първата окупация на Дижон от страна на прусаците, докато бяхме още между Дол и Форе дьо на Сер, предприехме едно нощно нападение, като смятахме, че, както се говореше, населението на Дижон е наклонно да се защищава.
Ако се вземе под внимание състоянието, в което се намираха командуваните от мене хора, наистина беше дързост решението ни да си премерим силите с един неприятел, който ни превъзхождаше толкова много в числено отношение, победител в толкова много сражения и следователно - много закален. Но казваха, че населението на Дижон се биело, и ние отидохме на драго сърне да споделим опасностите му.
Бяхме вече на няколко мили от столицата на Бургон, когато един пратеник на града ни съобщи, че Дижон се е предал и че общинските власти забранили всякаква съпротива. Тогава ние се върнахме към нашите позиции.
Стигнахме вече към средата на ноември, а все още не бяхме извършили нищо, като се изключи извършеното от свободните стрелци, за което споменах. При това не липсваха и гласове на нетърпеливост сред нашите хора, които както винаги изгаряха от желание да си премерят силите с неприятеля, на имаше и няколко оплаквания от бездействието ни от страна на същите ония, които ни отказваха средства за енергично действие; така че трябваше да се направи нещо.
Да си премерим силите в едно дневно нападение с войската на Вердер, която заемаше Дижон, би било глупост. Можеше да се опита нощем. Нощем разликата в оръжията щеше да изчезне, защото и във Франция ни се бяха паднали обикновените стари пушки, които в мрака можеха да минат за добри като тия на неприятеля; освен това аз съм убеден, че в нощно нападение не бива да се стреля, особено пък от нови воини.
Докато малката Вогезка войска напредваше към Дижон през долината на Уш, корпусите на нашите свободни стрелци в по-голямата си част се намираха на нашия фланг с първа бригада и се стичаха всички към нас, за да вземат участие в похода.
Сутринта на 26 ноември аз с главния щаб и главната квартира бях на кон на платото Лантене, за да го разузная, когато една колона от няколко хиляди прусаци, снабдени с трите вида оръжие, излезе от Дижон и почна да напредва по главния път към нас.
Позицията Лантене е страхотна към реката Уш, ала откъм страната на платото, към Пак и Преноа, тя е напълно уязвима и не може да се задържи срещу по-големи сили.
Следователно аз заповядах да се качат от Лантене на платото всичките наши сили, които се намираха в селото, и ги настаних постепенно с пристигането им на бойните им места, вдясно и вляво от пътя, по който идваха, като оставих на самия път няколко дружини в колона като резерва и за едно решително нападение, в случай че неприятелят проникне до нашите линии. По-голямата част от трета бригада, която беше най-голямата сила във войската ни, заемаше левия фланг. Резервите на пътя принадлежаха също тъй към трета бригада.
Генуезките карабинери бяха настанени на крайния ляв фланг, а нашата артилерия, състояща се от една полска батарея и две планински батареи, беше настанена на левия фланг на генуезците, понеже позицията господствуваше над всички останали позиции.
На десния ни фланг бяха свободните стрелци на Лост, които бяха подсилени от тия на Ричоти и други. Малкото кавалерия, образувана от тридесет егери и няколко водачи, се беше настанила пред нашия център в една низина.
Ясно е, значи, че нашата главна сила беше в третата бригада, която сама образуваше центъра, левия фланг и резервата, всички около три хиляди души. Тъй наречената четвърта бригада, цялата съставена от свободни стрелци, тоя ден не наброяваше повече от четири или петстотин души, тъй като всичките свободни стрелци, възлизаха на около две хиляди души. И тъй, общият брой не беше повече от пет хиляди души.
В сражението при Лантене на 26 ноември 1870 г. не взеха участие първа и втора бригада. Първа бригада, завързала бой предния ден към Фльори, впоследствие се беше оттеглила от тоя бой към Пон дьо Папи. Втора бригада беше в поход и пристигна едва на 27-и в Лантене.
Полкът на Равеле от трета бригада, съставен от италианци, също го нямаше - намираше се към Уш.
СРАЖЕНИЯ ПРИ ЛАНТЕНЕ И ОТЕН
Нашата бойна линия на платото Лантене в края на гората беше почти напълно скрита за неприятеля, който можеше да забележи само свободните стрелци на Лост, на крайния десен фланг. Може би поради тая причина той изпрати една дружина да завземе селото Пакс, близо до нашия ляв фланг, докато голямата част от войските му заемаше Преноа и се забелязваше в боен ред по височините на това село. Дружината, изпратена в Пакс, щеше да бъде пленена, ако имахме само сто кавалеристи.