След като Пакс бе завзет от неприятеля, аз изпратих две оръдия от нашата артилерия, подкрепени от няколко линии стрелци, които изгониха с малко изстрели неприятеля от селото.
Докато ставаше това, прусите изложиха на показ силите си, като ги строиха тържествено на господствуващите Преноаски височини. Тяхната дружина се оттегли бързо и те едва я подкрепиха с няколко оръдия, без да придвижат напред тържествената си линия стрелци, която стоеше за резерва.
„Значи не са много! помислих си веднага. - Не идват? - казвах си аз още. - Е, добре, ние ще идем при тях“.
И тъй, реших да нападаме и потеглихме решително към неприятеля в същия боен ред, в който го бяхме очаквали на нашите позиции.
Нашите свободни стрелци от десния фланг нападнаха смело левия фланг на неприятеля, заплашвайки да го обходят. Третата бригада напредваше в съвършен ред, със своите линии от стрелци начело, следвани от дружинни колони, които бяха толкова сгъстени, че можеха да събудят завист у най-закалените войници.
Неприятелската артилерия, разположена на Преноаските височини, обстрелваше нашите линии, които се придвижваха напред, както умеят да обстрелват оръдията на прусите, ала у нашите не се забелязваше ни най-малко колебание; в линиите - никакво клатушкане, а държането на воините ни бе чудесно.
Енергията, твърдостта и хладнокръвието на републиканците разтърсиха безстрастната смелост на гордите победители при Седан; и когато забелязаха, че не се боим от гранатите им, а напредваме смело и бързо в нападението започнаха да се оттеглят към Дижон.
Челната линия на селото Преноа, нападнато от нас, имаше един път, който завиваше наляво към входа за селото, тъй като то беше разположено върху една височина; тоя път лъкатушеше.
Нашите, които нападаха селото, не бяха забелязали тая лъкатушност на пътя или пък не бяха поискали да се занимават с нея и като се движеха направо и бързо към къщите, се натъкнаха на една много висока стена, ограда на зеленчукова градина, съседна на селото, която причини голяма мъчнотия и погълна много време, докато бъде преодоляна.
Само една наша рота фланкира селото отдясно, закриляйки малката ни кавалерия, и заедно нападнаха една пруска резервна дружина, която беше останала назад с две оръдия, за да закриля оттеглянето.
Високата стена, на която се натъкна нашето челно нападение и която стана причина да загубим толкова време, и една друга, по-малко висока стена, която се намираше вдясно от нападението ни, спасиха неприятеля; ако не бяха тия стени, пруската дружина с двете оръдия сигурно щеше да падне в ръцете ни.
Сражението на 26 ноември на платото Лантене не беше нещо значително по резултатите си, ала по държането на нашите воини спрямо закалените войници на Прусия то беше повече от блестящо.
След сблъскването на платото неприятелят преустанови всяка съпротива, като продължи да се оттегля към Дижон, и ние го преследвахме чак до тоя град.
Нашето нападение на позициите на Дижон започна към седем часа следобед. Беше много тъмно и ръмеше — доста благоприятни обстоятелства за тоя род предприятия.
Към десет часа началниците на моя авангард ми съобщиха, че е безполезно да упорствуваме в нападението, тъй като съпротивата на неприятеля е страхотна и е невъзможно да накараме повече да настъпват хората ни, които бяха навлезли в полето от двете страни на пътя. Много неохотно се съобразих с твърденията на верните си хора и веднага си помислих за неблагоприятните и отвратителни обстоятелства на едно оттегляне. За щастие, то щеше да стане нощем и през ноември. Неприятелят не се мръдна от позициите си и ние можахме да се оттеглим, без да бъдем смущавани.
На 27 ноември следобед прусите стигнаха на височините при Лантене в много по-значителен брой от предния ден, което доказва, че те са били твърде многобройни в Дижон и че Вердер, след като ни бе отблъснал от тая столица, искаше естествено да се възползува от своето превъзходство. Първите удари понесоха новите корпуси, тъй като ония, които се бяха сражавали през целия преден ден, бяха уморени.
Ала тъй като пруските сили бяха внушителни и оттеглянето през горите лесно, продължихме да се оттегляме към Отен, където се надявахме да се съберем отново с ония от хората ни, които се бяха оттеглили по разни пътища.