На 1 декември обаче неприятелят, възгордял се от нашето оттегляне, ни потърси в позициите ни при Отен и ни се яви неочаквано. Казвам неочаквано и мога да добавя, че ни изненада, без да преувеличавам. Беше към средата на деня. Както винаги, аз излязох на разходка с файтон. Всяка заран ние пускахме конни разузнавачи по всички посоки и всички наши постове към неприятеля бяха заети от силни отреди. При първата си разходка рано заранта аз бях посетил тия аванпостове, бях се уверил, че съществуват и бях внушил на офицерите да проявяват остра бдителност. При обедната си разходка, макар да вярвах, че аванпостовете ни са добре охранявани, не пропуснах от развалините на един римски храм, който господствуваше над Отен и където бях се качил, да насоча бинокъла си към околните равнини. Но моите наблюдения, изглежда, се простираха много надалеч и аз не видях нищо. Като не открих нищо от мястото, където бях слязъл, за да наблюдавам, аз се върнах към файтона, и моите адютанти както винаги любезно ми помогнаха да се кача. Единият ми крак беше на стъпалото на файтона и се тъкмях да седна, когато хвърлих поглед към Отен и забелязах в ниската част на града, в предградието Сен Мартен, главата на една неприятелска колона, която напредваше бавно. Ако беше продължила да се движи напред, естествено град Отен щеше да стане много лесно плячка на прусите, и Вогсзката войска (аз се червя, като си спомня това) щеше да претърпи едно от ония поражения, които вдъхват страх.
„Веднага - обърнах се аз към адютантите си - тичайте при Бордоп, при Меноти, при всички, да грабнат оръжие и да се бият!“ Бях повече смазан от срам и от яд отколкото от страх. Като дадох тия заповеди, файтонът се спусна с най-голяма бързина към Отен, прекоси града и се понесе с най-голяма възможна бързина към малката семинария, където върху една площадка на това черковно здание се беше разположила нашата артилерия; позицията и, за щастие, господствуваше над неприятелската колона.
Нашата артилерия се състоеше тогава от две полски батареи и една планинска и наброяваше всичко осемнадесет оръдия, но нямаше артилеристи.
За наше щастие, неприятелят не знаеше, че ни е изненадал, и благодарение на тишината и пустотата, която наблюдаваше навсякъде, той вероятно подозираше, че има засади. Защото ако не беше се спрял в Сен Мартен и беше навлязъл бързо в Отен, разбира се, нямаше да срещне никаква съпротива и щеше да изненада хората ни в квартирите им.
Ала прусите настаниха артилерията си върху височините на Сен-Мартен и започнаха да обстрелват позициите ни.
Благодарение на това разположение на неприятеля бяхме спасени. Нашите осемнадесет оръдия, съсредоточени на позиция, господствуваща над позицията на неприятеля и обслужвана с жар от младите ни артилеристи, ужасно засегнати, че са били изненадани, обсипаха със снаряди врага и след няколкочасово сражение го принудиха да изтегли назад оръдията си.
Няколко роти свободни стрелци и няколко подвижни дружини, хвърлени върху левия фланг на прусите, завършиха боя и неприятелят бе принуден да се оттегли.
Свободните стрелци както винаги се биха храбро.
Двата италиански полка бяха оставени резерва в града и малцина италианци взеха участие, ако изключим генуезките карабинери, които маршируваха в центъра и допринесоха с храбростта си за оттеглянето на неприятеля.
1871 Г. ОТСТЪПЛЕНИЕ. БОРДО. КАПРЕРА
Победата при Отен повдигна отново малко понизения дух у нашите млади войници, и ония прусаци, които ни бяха отблъснали в Дижон, бяха на свой ред отблъснати от нас и прогонени в безредие.
Първо известията за примирието, после известията за капитулацията на Париж и най-сетне емигрирането на войската на Бурбаки в Швейцария промениха облика на нещата и известна неувереност и уплаха обхванаха населението, което основателно се надяваше на едно подобрение на условията във Франция. У повечето хора впечатлението беше благоприятно и те очакваха в скоро време края на тая ужасна война.
Както ми се е случвало винаги в Италия, при приближаването на края правителството на защитата стана много щедро към нас с хора и оръжия.
Нашата малка войска, с присъединяването на петнадесет хиляди души от мобилизираните на генерал Пелисие, наброяваше вече около четиридесет хиляди. Така или иначе неприятелят, освободен от Париж и от източната войска, минала в Швейцария, започна да трупа срещу ни внушителни сили и въпреки извършените от нас защитни работи и численото ни нарастване, той щеше да ни смаже и обгради, както бе сторил с френските войски в Мец, в Седан и Париж.
Прусаците след шумните си успехи естествено постъпваха като вълци; примирието в Париж и цяла Франция не важеше за нас.