Тръгнах през наводнените поля на оная всецяло напоена част на областта, където по цели дни пътувах във вода, достигаща корема на коня. Минах през Роса Велха (старо обработено поле), където срещнах капитана на уланите, освободени роби, който ме прие като истински и великодушен приятел. Начело на един отред от войниците си, той пазеше каваладос (резервни коне) по ония великолепни пасбища. Там стигнах привечер, при силен дъжд. Заранта продължих пътя си, въпреки че бурята се бе засилила. Напразно добрият капитан се бе опитал да ме задържи, докато се оправи времето: аз изгарях от нетърпение по-скоро да зарадвам жена си. Като се отдалечих на няколко мили, чух пушечни изстрели откъм мястото, откъдето бях тръгнал, мярнаха се в съзнанието ми някои подозрения, но не можех да сторя друго, освен да продължа пътя си. Пристигнах в Сетембрина, купих някои и други дрешки и потеглих обратно към Сан Симон. Като минавах през Роса Велха, научих причината за пушечните изстрели. Морингуе, същият оня, който ме бе изненадал в Камакуан, изненадал капитан Масимо и след отчаяна защита от страна на храбрия капитан и на уланите му, успял да ги избие до един. Най-добрите коне били натоварени на лодка и пренесени в Порто Алегре, а останалите били избити. Неприятелят изпълнил акцията си с военни кораби и пехота. Като слезли от корабите, войниците се отправили с кавалерията към Рио Гранде дел Норд, като из пътя си унищожавали или сплашвали малките републикански сили, пръснати по тая територия. И моите моряци били принудени да напуснат позицията си и да подирят убежище в гората, понеже неприятелят ги превъзхождал числено твърде много. Също тъй и моята Аиита, дванадесет дни след раждането, трябвало да бяга с детето отпред на седлото, без да се страхува от бурята.
Когато се върнах в Сан Симон, не заварих хората и семейството си и бях принуден да ги търся в покрайнината на една гора, където ги намерих. Те се криеха още там, понеже нямаха точни сведения за неприятеля.
Върнахме се в Сан Симон, където прекарахме още известно време; после се установихме на левия бряг на река Капивари. Тая река е образувана от изтичанията на някои езера, които красят северната част на Рио Гранде, между атлантическия бряг и източния склон на планинската верига До Еспинасо. Нейното име произлиза от капивара — вид водно прасе, което се среща много често в реките на Южна Америка.
От Капивари и от Санградор до Абрьо (Санградор е канал, който служи за съобщителна връзка между едно блато и едно езеро или река), където можахме да получим и стъкмим две каное, направихме няколко пътувания до западния бряг на лагуната Дос Патос, като пренасяхме хора и кореспонденция.
ЗЛОПОЛУЧНО ОТСТЪПЛЕНИЕ ПО СЕРА
Между това положението на републиканската войска се влошаваше, понеже всеки ден неотложните нужди ставаха все по-големи и все по-големи ставаха трудностите за задоволяването им. Двете сражения при Такуари и Норте бяха намалили толкова много числеността на пехотата, че дружините бяха станали като скелет. Прекомерните нужди пораждаха недоволство, което пък подтикваше войниците към бягство. Населението, както се случва при продължителни войни, се бе изморило и бе станало равнодушно от поредно следващите се преминавания и искания на войските от двете страни.
При това положение на нещата монархистите предложиха условия за споразумение, които макар и изгодни за състоянието, в което се намираха републиканците, бяха гордо отхвърлени от най-издръжливите и смели войници. Обаче тоя отказ засили недоволството у уморените и помирително настроените във войската. Най-сетне бе решено да изоставим обсадата на крепостта и да минем в отстъпление.
Дивизията Канабаро, към която се числяха и морските сили, трябваше да започне движението и да изчисти проходите на Сера, заети от неприятелския генерал Лабатю, французин на служба при империята; после щеше да потегли Бенто Гонсалес с остатъка от войската, като прикрива движението.