Понеже по ония високи местности нито бяхме преследвани от неприятеля, нито пък ние го преследвахме, движехме се бавно. Ние нямахме коне и трябваше да укротяваме из пътя някои жребци, които се срещаха пръснати из тия високи равнини. Корпусът на уланите, лишен от конете си, трябваше да ги замести с тия коне.
Като прекосихме Матос Портогес и Кастелано, слязохме в областта Мисионес, по посока към Круц Алта, главен град на тази област. От Круц Алта потеглихме за Сан Габриел, където се установи главната квартира, и построихме бараки за войската. Аз също тъй си построих една барака, в която прекарах известно време със семейството си.
Ала шестгодишният живот на трудности и лишения, далеч от стари приятели и от родители, за които не знаех нищо, пробуди у мен желанието да се приближа към някоя точка, където да мога да науча нещо за родителите си, любовта към които бе жива в душата ми. После трябваше да се погрижа за много неща, насъщността на които дотогава не бях изпитал за себе си, но които бяха необходими за жена ми и детето ми. И тъй, реших да прекарам известно време в Монтевидео. Обърнах се към председателя и заедно с разрешението за отпътуване получих също тъй и разрешение да си създам едно стадо говеда, с което да мога да посрещна разноските.
МОНТЕВИДЕО
И тъй, ето че станах трупиере, т.е. водач на добитък. В един чифлик, наречен Корал де Педрас, с позволение на министъра на финансите, успях в продължение на двадесет дни да събера с неизказана мъка около деветстотин животни, които с още по-голяма мъка трябваше да закарам в Монтевидео. Обаче в тоя град не стигнах със стадото волове, а с около триста волски кожи. Из пътя ми се явиха непреодолими препятствия, особено придошлата река Рио Негро, при която без малко щях да изгубя почти целия си капитал. Поради придошлата река, неопитността ми в тоя занаят и мошеничеството на някои работници, които бях наел да се грижат за добитъка, едва можах да прекарам през Рио Негро около петстотин вола. Обаче сметнах, че и тия петстотин вола няма да могат да оцелеят до Монтевидео и затова после реших, че ще трябва да ги заколим за кожите им, като оставим месото им на гарваните.
Когато някое от тия нещастни животни се изморяваше, аз го продавах срещу едно скудо. Най-сетне, след като в продължение на петдесет дни понесох трудности, студове и неприятности, които не се поддават на описание, стигнах в Монтевидео с малко кожи. С парите от продажбата на кожите едва можах да облека твърде скромно семейството си и двама мои другари.
Подслоних се в къщата на приятеля си Кастелини, където прекарах известно време.
Аз имах семейство, а средствата бяха изчерпани, следователно се налагаше да осигуря независимото съществуване на трима души. Чуждият хляб винаги ми се е струвал горчив, а за съжаление в живота си, пълен с превратности, често съм имал нужда от приятел, какъвто за щастие, винаги съм намирал.
Между това, аз се залових с две работи, които наистина бяха малко доходни, но във всеки случай ми осигуриха храната: станах търговски посредник и лектор по математика в Института на Паоло Семидеи. Така карах до постъпването си в източната ескадра, т.е. монтевидейската.
Риогранденският въпрос отиваше към уреждане и Анцани, когото бях оставил начело на малкото сили, командуванн от мене в тая република, се бе оттеглил и ми писа, че нямало повече какво да се прави в тая страна.
Монтевидейската република ми предложи много скоро работа. Предложено ми бе и аз приех командувавето на военната корвета „Коституционе“ с осемнадесет оръдия. Източната ескадра бе командувапа от полковник Кохе, американец, а буеносайреската — от генерал Браун, англичанин.
Станаха няколко морски сражения, но с незначителни резултати. По това време бе назначен за военен министър някой си Видао, който се прослави като злополучен и достоен за презрение човек. Едно от първите му нещастни намерения бе да се отърве от ескадрата, която според него била много тежка за държавата и безполезна, тая ескадра, за която републиката бе пръснала толкова много пари и която, ако бъдеше подкрепена и добре ръководена, можеше да представлява значителна сила по реката Ла Плата, без която Монтевидео не би излязъл никога от положението на зависим от Буенос-Айрес. Ала монтевидейската ескадра бе изцяло унищожена от поменатия глупав министър. Корабите бяха продадени на срамно ниски цени и материалите разпилени. За да се закръгли делото на разрушението, възложиха ми една експедиция, която можеше да свърши само със загубването на корабите, командувани от мене.