„Щастието като нещастието не идва само“ - казва народът. В тоя случай стана точно тъй. Като по чудо се спусна твърде гъста мъгла, покри всичко и ни помогна извънредно много, като скри от неприятеля посоката ни. Това обстоятелство беше от изключителна полза за нас, защото неприятелят, след като измъкна от пясъците „Белфано“, незнаейки посоката ни, се впусна да ни преследва в Уругвай, където не бяхме влезли, и загуби така много дни, преди да научи къде сме. Между това ние бяхме навлезли в Парана, скрити от мъглата и облагодетелствувани от вятъра. Аз имах съзнание за делото ни, без съмнение едно от най-трудните в живота ми. Същия ден удоволствието ми, че сме се измъкнали от една предстояща опасност, и приятната възбуда, изпитвана при мисълта за величието на делото ни, бяха помрачени от изумлението, страха и непокорността на водачите ни, които до тоя момент смятали, че сме се били отправили към Уругвай, където поне левият бряг беше в ръцете на нашите, докато двата бряга на Парана бяха изключително в ръцете на страхотни врагове, като Уривес на левия бряг и Розас на десния. Всички водачи твърдяха, че не познават Парана; и действително, за да заблудя врага, аз бях потърсил и намерил познавачи на Уругвай. От тоя момент те свалиха от себе си всяка отговорност.
За отговорността малко ме беше грижа, но аз имах нужда от един водач, та каквото и да става. След много издирвания научих, че един от тях познавал донякъде реката, но си мълчал от страх. Моята сабя отстрани веднага мъчнотиите и ние се сдобихме с водач.
Благоприятният вятър ни отнесе през нощта близо до Сан Николас, първото аржентинско селище, което се открива на десния бряг на реката. Там имаше няколко търговски кораба. Ние имахме нужда от превозни средства и водачи - една нощна експедиция с лодки ни достави и едното, и другото.
Бяхме принудени да си служим с насилие - деликатното ни положение го изискваше. Някой си Антоний, австриец, който от дълго време плавал по река Парана, падна в ръцете ни заедно с другите пленници и ни направи много ценни услуги в пътуването.
Движейки се напред към горната част на реката, ние не срещнахме никакви пречки чак до Банда, столица на областта Ентре-Риос, където се намираше войската на Уривес.
През време на пътуването слязохме няколко пъти на суша, за да си набавим прясно месо от добитък, който ни биваше оспорван от местните жители и от кавалерийските части, които пазеха брега. Поради това станаха няколко частични боеве с променлива полза и загуба за нас.
В Баяда, където беше главната квартира на Уривес, заварихме страхотни приготовления за посрещането ви. Там влязохме в бой, който отначало изглеждаше, че ще даде по-значителни резултати, но благоприятният вятър и разстоянието, на което можахме да минем от неприятелските батареи, ни позволиха и тоя път да се измъкнем от опасностите, които можеха да бъдат свързани с много по-големи вреди и загуби. И двете страни дадоха силен оръдеен огън, но загубите бяха незначителни.
В Лас Конкас, на няколко мили над Баяда, слязохме през нощта на суша, където въпреки силната съпротива на неприятеля можахме да се сдобием с четиринадесет говеда. При тоя случай нашите се биха с изключителна храброст; най-много се отличиха Валерга и Баталиа, укротител на коне.
Възползувайки се от противния вятър и от теснината, неприятелят ни обстрелваше с артилерия, а на някои места откриваше срещу нас огън и с карабини.
В Черито, силна позиция на левия бряг на Карана неприятелят нагласи една батарея от шест оръдия. Вятърът беше благоприятен, но слаб и на това място, поради криволиченето на реката, ни биеше в очите, така че трябваше да изминем едно разстояние от около две мили с буксиране, т.е. като пренасяме малки котви напред с дълги въжета и теглим нагоре същите при звука на барабан и много бавно; ние се движехме така с малка бързина, понеже насрещното течение в тесни места е много силно. За щастие неприятелската батарея беше много нависоко и наблизо, сякаш беше увиснала над главите ни.
Това сражение беше блестящо. Повечето от хората ни се занимаваха с въжетата и лодките, останалата част - с оръдията и пушките. Хората ми се биеха и работеха много живо — сраженията бяха станали играчка за тях. Нека се има пред вид, че нашият неприятел принадлежеше към войска, която се беше прославила и възгордяла от новите си победи; това бе същата войска, която наскоро разгони нашата в Ароу Гранде, заедно с войската на Кориентес, присъединена към нашата.
Всяка пречка бе преодоляна с незначителна загуба, и то причинена от неприятелските карабини, тъй като снарядите на разположените много нависоко и наблизо оръдия минаваха над главите ни и засягаха едва мачтите. И след като потушихме огъня на неприятеля и обезвредихме няколко от оръдията му, ние излязохме с всичките си кораби на една просторна позиция извън всяка опасност.