Разни търговски кораби, идващи от Кориентес и от Парагвай, се бяха поставили под закрилата на неприятелската батарея; те паднаха в ръцете ни с малко усилие. По тоя начин можахме да се снабдим с хранителни припаси и разни други материали.
ДВУДНЕВНО СРАЖЕНИЕ С БРАУН
И тъй, ние продължихме трудното си пътуване по реката. Неприятелят изгуби желание да ни поставя препятствия и след няколко заседвания, особено на „Коституционе“, стигнахме до Кавало Гуациа (Бял кон), където се съединихме с коринтинската флотилпя, състояща се от три въоръжени малки кораба. Тя ни донесе пресни хранителни припаси, които подобриха донякъде положението ни. Ние имахме добри и доверени водачи и една подкрепа, която, макар и малка, беше твърде полезна, особено за самочувствието на хората ми.
Като стигнахме до Брава, бяхме принудени да се спрем поради плиткостта на реката.
Аз не можех да не се съобразя, че неприятелят ще опита всичко възможно, за да направи безполезен смелия ни опит, защото като стигнехме в Кориентес, щяхме да му увредим с овладяването на една река като Горна Парана, в една междинна позиция между областите от вътрешността на републиката Аржентина и Парагвай. Щяхме да бъдем също тъй огнище на корсари, които щяха да смущават и да рушат голяма част от неприятелската търговия.
Неприятелят не пренебрегна нищо, за да ни погуби. На него му се яви в помощ и оскъдицата на вода в реката, която според познавачите на тези места от половин век не била толкова много намалявала. Впрочем, същото ни каза и Пере, управител на Кориентес. Понеже не беше възможно да продължим, реших да подредя флотилията си така, че да може да прояви най-голяма съпротива срещу адмирал Браун, който все някой ден щеше да се яви, тъй като неговата заблуда не можеше да трае много време.
От левия бряг на Парана, отсам пясъчния насип, който ни пречеше да продължаваме напред, в един ъгъл, където водата беше достатъчно дълбока, близо до брега, аз теглих една линия от плавателни съдове, като започнах с една яхта, върху която наредих да поставят четири оръдия; после в средата „Перейра“ и на десния бряг — „Коституционе“, като по този начин образувахме един перпендикуляр спрямо течението на реката, по дължината на която можеше да стреляме с лявата батарея на корветата, която носеше и по-далеко биещи оръдия. Така ние противопоставихме срещу неприятеля, който трябваше да се появи откъм долината, всичките сили, с които разполагахме.
Това разположение погълна много труд и усилия, поради течението, което макар и слабо в избраното място, все пак налагаше да употребим всички вериги, котви и дебели въжа, за да задържим корабите.
Още не бяхме привършили работата си, когато неприятелят се яви с осемнадесет плавателни съда. Той ни превъзхождаше значително, а при това неговото положение му позволяваше да получава каквато си ще подкрепа и хранителни припаси. Ние бяхме далеч от Кориентес, от който единствено можехме да получим помощ и следователно не можехме да разчитаме на никого. И все пак трябваше да се бием, дори и при съзнанието, че ще загинем, поне за честта на оръжието! И се бихме! Неприятелят, командуван от адмирал Браун (най-прочутия морски офицер в Южна Америка, и то напълно основателно, понеже бе командувал буеносайреската ескадра чак до времето на войната за независимост против испанското владичество), неприятелят, казвам, напредваше срещу нас с вяра в собствените си сили. Струва ми се, беше 15 юни 1842 г. Тоя ден вятърът беше благоприятен за неприятеля, но не много, та и той трябваше да тегли с въжа от сушата корабите, за да се движи напред, успоредно на левия бряг на реката. Дясното крайбрежие поради плиткостта си беше негодно за големи кораби. Понеже ние владеехме левия бряг, върху който се опираше лявата страна на нашата линия, част от екипажите и моряците-войници, ненужни на борда, слязоха на суша, за да оспорват всяка педя земя на неприятеля, който теглеше с въжа корабите си. Нашите се биха храбро по суша и забавиха значително напредването на неприятеля; но поради численото му превъзходство (той бе стоварил петстотин пехотинци), нашите бяха принудени да отстъпят под закрилата на флотилията. Майор Педро Родригес, който командуваше слезлите на суша наши войници, тоя ден се сражава с всичката ловкост и храброст, които човек може да си представи. Той настани привечер предните постове на брега и цялата нощ двете страни минаха в приготовления за сражението на следващия ден.