Още не беше се хубаво разсъмвало, когато сражението започна отново; но ако през предния ден изгледите бяха благоприятни за нас, през втория очевидно нашето положение се влошаваше. Новите наши гилзи бяха пълни с лош барут, калибрените куршуми бяха заместени от други по-малки, и затова попаденията не бяха точни, особено при осемнадесет калибрените дългобойни оръдия, разположени в средището на батареята на „Коституционе“ и върху двата въртящи се лафета на борда на „Перейра“, които бяха причинили толкова вреди на неприятеля през предния ден. Насечените през нощта вериги, за да служат вместо куршуми, не вършеха работа за далечно разстояние. Неприятелят забеляза, че стреляме рядко, а освен това бе осведомен за положението ни от някои бегълци, които бяха се възползували от близостта ни до брега. И, естествено, ставаше все по-дързък, като изкара всичките си кораби на линия, нещо, което не можеше да стори на предния ден. С всяка измината минута положението на неприятеля се подобряваше, а нашето се влошаваше. Най-сетне трябваше да се помисли за отстъпление. Разбира се, корабите не можехме да помръднем от мястото им, защото освен че водата в реката беше недостатъчна, но и самите те бяха в окаяно положение. Ние се опитахме да видим дали „Перейра“ ще може да върши работа; опитът излезе безплоден. Можахме да използуваме само голетата „Прочида“, с която спасихме част от ранените и някои материали.
И тъй, ние трябваше да се задоволим да спасим оцелелия персонал и да опожарим флотилията. За тая цел заповядах да пренесат в няколко малки лодки останалите ранени заедно с оръжията, снаряженията и хранителните припаси, които можеха да се поместят в тях. Между това сражението продължаваше — отслабено от наша страна и значително засилено от страна на неприятеля; в същото време ние натъкмявахме фитилите за изгарянето на корабите.
Тук трябва да разкажа един много печален епизод, причинен от злоупотребата със спиртни напитки. В командуваните от мене екипажи имаше хора от различна националност. Повечето от чужденците бяха моряци и почти всички бегълци от военни кораби; и трябва да призная, че те бяха по-малко разпътни. Почти всички американци бяха изгонени от сухопътните войски заради престъпления и главно — убийства. Така че те бяха истински необуздани коне и за тях беше необходима всичката строгост на един военен кораб, за да ги държи в ред. Само в деня на сражението тия хора, събрани от кол и от въже, биваха дисциплинирани и се биеха като лъвове.
За да стане пожарът по-успешен, в трюма бяха събрани купища от горливи предмети и върху тях бяха разлети няколко бурета ракия, които съставляваха част от припасите ни. Но за нещастие тия хора, свикнали да живеят с малка дажба алкохол, като видели пред себе си такова изобилие от ракия, се напили дотолкова, че не можеха да се мръднат от мястото си.
Ние трябваше да оставим тия храбри и нещастни мъже жертва на огъня. Аз направих възможното, като задължих по-малко пияните им другари да не ги изоставят и самият аз до последния момент прибрах колкото можах, като ги натоварих на гърба си и ги спасих. Ала за съжаление неколцина полетяха с отломъците от корабите.
Когато всичко бе готово, запалихме корабите и аз слязох на сушата, придружен от неколцината другари, които бяха останали с мене до последния миг. Естествено, неприятелят забеляза отстъплението пи. Той пусна след нас цялата си пехота, възлизаща на около петстотин души. Ние бяхме склонни да се бием, но численото превъзходство на неприятелската пехота, както и по-големият й опит, естествено, предвещаваха лош край за нас. После, много голяма пречка представляваше за нас и един приток на Парана, който на близко разстояние отрязваше линията на отстъплението ни. Ние се спасихме благодарение на избухването на барутните складове на флотилията, което стана по много внушителен и ужасен начин; неприятелят се изплаши и спря преследването. Излитането на корабите представляваше поразителна гледка: на мястото, където стояха преди корабите, реката си остана гладка като огледало, а върху двата бряга падаха отломъци със страхотен трясък.
ОТСТЪПЛЕНИЕ КЪМ КОРИЕНТЕС. СРАЖЕНИЕ ПРИ АРОУ ГРАНДЕ
През нощта преминахме реката Еспенила и се разположихме на десния й бряг. До Ескуина, първия град на Кориентес, употребихме три дни, като се движехме много трудно между езера и блата; при това дневната дажба на всекиго от нас се състоеше само от малък къс сухар. Като стигнахме в Ескуина, малко се пооправихме: настанихме ранените на закрито, получихме в изобилие месо и доброто население ни засвидетелствува пълното си гостоприемство.