О, жената! Какво необикновено същество! Тя е по-съвършена от мъжа, нейната природа е по-авантюристична и по-рицарска от тая на мъжа, но поради робското възпитание, на което е осъдена, по-рядко я проявява.
И тъй, Виворина, намерен в Мартин-Гарча от полковник Анцани, беше първият матреро, който се присъедини към нас. На брега на Адския канал, между Мартин-Гарча и брега на континента, той забелязал една лодка, насочил пищова си срещу гърдите на лодкаря и го заставил да го пренесе на острова, дето дойде да ми се представи. Във всеки случай той не беше най-добрият.
По-късно ми се представиха мнозина други матреро и, както казах, ми услужиха извънредно много при по-нататъшните действия. Но човекът, когото бих желал да отлича с по-достойна титла и който съединяваше у себе си смелостта на матреро с хладнокръвието и непорочността на благородника, беше капитан Хуан де ла Крус Ледезма, за когото ще стане дума много пъти в разказа за експедицията за Салто.
Хуан де ла Крус, хубавец с черни коси, орлов поглед и благородна осанка, имаше сърце на ангел и на лъв. Той ми беше смел и верен другар през цялата уругвайска кампания, която смятам за най-блестящата в живота си. Той и Хозе Мундел, син на шотландец, дошъл като дете между тия храбри и независими синове на девствената природа, ще останат завинаги изваяни в душата ми. Мундел нямаше толкова вида на матреро, колкото Хуан де ла Крус, но макар и различен по тип, т.е. подобен на съгражданите си от Уалас, беше като него храбър и по-образован.
В Колония беше останал полковник Батл (днес президент на републиката) с гарнизон от негови сънародници. Той беше човек на най-трудните предприятия. Ние бяхме с него другари по оръжие от началото на обсадата и се разделих с истинско съжаление с тоя храбър и благороден офицер.
В Мартин-Гарча оставихме неколцина мъже, като вдигнахме източното знаме, и експедицията продължи пътуването си по реката.
Анцани беше начело на авангарда ни от няколко по-малки кораба. Той успя да завладее няколко търговски плавателни съда с неприятелско знаме. Така стигнахме до Ягуари, която се влива с Рио Негро в Уругвай.
ЯГУАРИ
Вливайки се на това място в Уругвай, Рио Негро образува твърде просторни острови, покрити с гори и пасбища. Зиме, като придойдат от дъждовете, реките ги заливат почти изцяло, така че малко са животните, които могат да живеят там и по-голямата част от тях преплуват водата и се настаняват на континента, където също намират много богати пасбища. Все пак ние намерихме по тия острови достатъчно говеда, та не почувствувахме липса на месо; намерихме също тъй и няколко диви кобили и жребци. Но най-голяма беше ползата, че можахме да стоварим на тия острови малко коне, изтощени от трудностите на пътуването, които възстановиха силите си.
Отвъд тия острови, които се мият на юг от Рио Негро, а на север от Уругвай, е разположен Ринкон де лас Голинас (Ъгъл или завой на кокошките). Тоя Ринкон е един великолепен и плодороден кът от континента, съединен с големия континент с провлак. На тоя къс земя имаше голям брой всякакви животни, включително коне, и затова беше от любимите спирки на матрерос.
Една от грижите ми беше да се движа с част от дебаркиращите сили и да се установя на брега на Ринкон. Оттук изпратих на разузнаване Виворина с другаря му Миранда Кон и те не закъсняха да се върнат с неколцина местни матрерос. Тия нови придобивки бяха последвани от други и оттогава насетне можахме да сложим началото на кавалерията, която се разрасна извънредно много.
С кавалерията се сдобихме с месо в изобилие. Същата нощ предприехме операция срещу една неприятелска част, която даде най-щастлив резултат. С изпълнението на тая операция бе натоварен поручик Галегос, тръгнал с нас от Монтевидео. Той изненада неприятелите, двайсетина на брой, и малцина от тях можаха да избягат; плени шест души, от които няколко ранени.
Експедицията растеше по брой и значение, особено след като при нас дойде и Хуан де ла Крус. Той и Мундел заслужаваха титлата княз на матрерос.
Хуан де ла Крус беше за нас ценна придобивка. Благодарение на него можахме да привлечем всичките матрерос от околностите и да създадем една превъзходна кавалерия. В тия краища, в които язденето на коне е нещо важно, без кавалерия е невъзможно да се предприеме каквото и да било.
ЕКСПЕДИЦИЯ В ГУАЛЕГУАЧУ. ХЕРВИДЕРО. АНЦАНИ
Остров Бискайно, главният от островите на Ягуари, много скоро стана колония, съставена от семейства, които бягаха от варварствата на неприятеля, и от разни бедни семейства от столицата, които, тласкани от нищета по следите ни, бяха уверени, че ще намерят поне месо. Там прекарахме много добитък и оставихме няколко коня и един висш офицер, натоварен да се грижи за всичко.