Аз не можах да си обясня защо полковник Лавейла бе устроил стана си върху левия бряг на Тапеби вместо на десния, дето можеше да прояви много по-голяма съпротива, особено ако се укрепеше.
Левият бряг беше откъм Салто и вероятно старият и храбър полковник не е допускал, че шепа моряци и нови войници ще могат да преминат в една нощ двадесет мили, за да го нападнат. Или пък, като е имал пред вид приближаването на победоносната войска на Уркиза, не е допускал, че ще се решим да напуснем Салто. Тъй или иначе, факт е, че във войната предпазните мерки винаги са недостатъчни.
Победата беше пълна. Цялата пехота, възлизаща на двеста души, остана в наши ръце; в наши ръце останаха също тъй и няколко кавалеристи. Под наша закрила попаднаха всичките семейства от Салто, извлечени от техните огнища заедно с покъщнината им, натоварена на тридесет и пет коли. Най-сетне в наши ръце попаднаха и много коне, които бяха твърде ценни за нас.
От плячката най-рядка и ценна придобивка беше едно шесткалибрено бронзово оръдие, изляно през Средните векове във Флоренция от някой си Чени, което по всяка вероятност е стигнало в Рио де ла Плата с първите испанци по време на откриването на Америка или с португалците. Със същото това оръдие неприятелят ни бе обстрелвал при Хервидеро, дето през оная нощ то се бе разглобило и беше на поправка в стана.
Връщането ни в Салто беше победоносно шествие. Населението, върнало се в жилищата си, ни благославяше. Тая победа спечели заслужена слава на нашия малък дебаркационен корпус.
ПРИСТИГАНЕТО НА УРКИЗА
Акцията при Тапеби бе извършена с голяма бързина. След сражението ние събрахме каквото можахме (коне, оръжия и др.) и веднага се отправихме към Салто. Това бързане ни беше от полза.
Както вече споменах, неприятелят очакваше подкрепление и това подкрепление беше не друго, а победоносната войска на генерал Уркиза, който току-що беше прогонил войската на генерал Рибера и отиваше към Кориентес, за да срази войската на тая област. Вергара, който командуваше авангарда, се яви пред Салто на следния ден след завръщането ни и ни отне няколко коня, пръснати на паша в околностите.
Ние предчувствувахме бурята, която щеше да се разрази върху ни, и направихме всички усилия, за да устоим срещу нея. По скици на Анцани, в средището на града бе издигната като по чудо една батарея, за която работиха най-усърдпо войниците и населението. Удобните за защита къщи бяха укрепени и всички — пехотинци, кавалеристи и моряци - бяха разпределени по линията всеки на бойното си място.
Дебаркирахме няколко морски оръдия и ги натъкмихме на лафети върху батареята. По това време в Салто пристигна и полковник Баец с около шестдесет кавалеристи.
Уркиза не закъсня да се яви с войската си. Той се държеше много високомерно. Бе уверил приятелите си, че щял да премине Уругвай при Салто с помощта на отвлечената ни флотилия, ала неговото пророчество не се сбъдна.
Нападението на неприятеля започна едновременно с появата на основното ядро на силите му.
На изток от Салто, на разстояние колкото пушечен изстрел от първите къщи, има един хълм, който господствува над целия град. Ние не бяхме укрепили този хълм поради малкото сили, с които разполагахме, и защото защитната линия щеше да стане много дълга; тъй че вместо да го укрепим зле, предпочетохме да го изоставим и да съсредоточим войската си при батареята и в първите къщи отляво и отдясно на същата.
Естествено Уркиза зае позиция върху този хълм, дето настани шест оръдия и същевременно изпрати пехотата си с ход, при който можеше да се стреля, срещу десния ни фланг, като ни обсипваше със снаряди. Почти в същото време ние бяхме привършили с натъкмяването на двете оръдия върху батареята, но платформа и парапет нямаше и оръдията при всеки изстрел потъваха в още незатвърдения насип.
Нашето дясно крило наистина беше най-уязвимо, понеже неприятелят можеше да стигне до него, прикрит във вдлъбнатината на една долина. И действително, при внезапното и устремно появяване на неприятеля в значителен брой, нашите хора от това крило се изплашиха: те оставиха азотеас (къщите с тераси) и се разбягаха към реката с намерение да се прехвърлят на корабите. Ала не успяха, понеже всичките малки ладии бяха предварително отдалечени - мярка, която излезе много полезна.
Аз стоях върху батареята, в която бях запазил една дружина от легиона за резерва. Заповядах половината от дружината, командувана от храбрия поручик Закарело, веднага да нападне нахлуващия неприятел. След това заповядах и втората половина да направи същото. Нападенията бяха извършени с такава смелост, че неприятелят се видя принуден да се разбяга.