Една част от голите кавалеристи останаха да наблюдават върху хълма, докато другите събираха разпръснатите коне и ги откарваха на брега, там, дето са свикнали да ги поят; по-голямата част от тях навлизаха във водата, а упорствуващите бяха вързани към лодките и повлечени към нашия бряг. Между това легионерите разменяха по някой изстрел с неприятеля, който се увеличаваше, ала не дотолкова, че да се осмели да ни нападне; при това той се държеше на почетно разстояние и в чест на няколкото оръдейни изстрела, дадели от нашата флотилия. И тъй, за няколко часа ние станахме господари на повече от сто коня, без да бъде ранен никой от нас.
След като се сдобихме с толкова много коне, естествено беше да се породи у нас желанието да се поспипаме с нашите обсадители. Вергара с корпуса си ни стягаше отблизо. Ние изпратихме неколцина познавачи на тия места на разузнаване и от тях научихме каква позиция заема.
През деня беше невъзможно да го изненадаме; трябваше да го нападнем нощем. Аз бях натоварил с командуването на нашата кавалерия полковник Баерс. Анцани командуваше пехотата. От Салто излязохме вечер и се отправихме към неприятелския стан, разположен на около осем мили. Колкото тихо и предпазливо, да се движехме, предните постове ни усетиха и затова Вергара има време да заповяда на войниците да се метнат на конете си и да започнат отстъпление.
Във всеки случай ние успяхме да влезем в сражение с неприятеля, но само с кавалерията си, тъй като за пехотата, въпреки усилията й, беше невъзможно да достигне мястото на сражението.
Неприятелят се би яростно, но при виковете „Напредва пехотата!“, които нарочно надавахме, той отстъпи и накрая се разпръсва и разбяга. Толкова добро име си бяха спечелили тия малко на брой, но смели пехотинци! Ние преследвахме неприятеля по едно пространство от няколко мили, но поради тъмнината победата ни донесе малка полза. Взехме няколко пленници и малко коне; и от двете страни имаше незначителен брой убити и ранени.
През деня едва се разпознаваше бойно поле: бяхме се сражавали в движение. От неприятеля се виждаха само няколко групи в далечината. Полковник Баерс остана с кавалерията, за да го преследва и да събере малко добитък, а ние се завърнахме в Салто.
САНТ АНТОНИО
По онова време (началото на 1846 г.) получихме сведения, че генерал Медина (назначен от правителството главнокомандуващ на сухопътните войски в отсъствие на генерал Рибера) с неколцина източни емигранти от Бразилия и Кориентес, дето се намираха след поражението при Индия Муерта, трябва да се присъединят към нас в Салто. Поражението на Вергара беше от полза за нас, но то не ни донесе плодовете, които можехме да очакваме, ако бяхме го изненадали. Ламос, който укротяваше коне на недалечно разстояние, щом научи за нещастието, веднага се притече да помогне на колегата си за набиране на хора. Двамата устроиха стана си на няколко мили от Салто и подновиха обсадата, чрез която най-вече ни отдалечаваха от добитъка — нещо, което можеха да вършат лесно, понеже ни превъзхождаха с кавалерия.
След като генерал Медина бе назначен главнокомандуващ на войската, трябваше да закриляме влизането му в Салто. Както вече казах, полковник Баерс бе поел командуването на кавалерията ни, и като опитен в тоя род войска — бе успял да я организира както трябва; необикновено деен, той увеличи броя на конете и снабдяваше града и войската с добитък. Мундел и Хуан де на Крус му бяха подчинени; през ония дни и двамата бяха изпратени да укротяват коне.
Полковник Баерс, по-добре познат на генерал Медина, беше в пряка връзка с последния. И тъй, от Баец научих, че Медина щял да се яви с малкото си войска пред Салто на 8 февруари; уговорихме да го придружа с пехотата.
Призори, на 8 февруари 1846 г., ние излязохме от Салто и се отправихме към рекичката Сант Антонио, върху левия бряг на която трябваше да дочакаме появата на генерал Медина и хората му. За наше щастие, Анцани остана в Салто, малко неразположен.
Неприятелят, както обикновено правеше, когато излизахме в тая посока, изпрати върху височините отдясно няколко кавалерийски отреда, които се приближаваха поредно, сякаш за да наблюдават дали събираме добитък и да ни попречат; срещу тия разузнавачи полковник Баец отдели една верига от стрелци-кавалеристи и в продължение на няколко часа се водиха диверсионни схватки с неприятелската верига.