Пехотата се бе разположила близо до рекичката върху едно възвишение, наречено Тапера де дон Венанцио, дето се намираха незначителни останки от един пост на естанчия или саладеро. Аз се бях отделил от пехотата и наблюдавах диверсионните схватки. Привикнали към тоя род воюване, в който опитността и храбростта на американския войник се показват във всичкия си блясък, ние се развличахме. Но с тия си преструвки неприятелят скриваше приближаването на рояка оси; с играта си на нередовни войници, които подтикваше слабо и неохотно, за да ни заблуди по-добре, той целеше да даде време на страхотните си сили, които се приближаваха.
Цялата повърхнина на окръга Салто е хълмиста; хълмисто е и пространството около Сант Антонио. Така че внушителната сила, която идеше срещу нас, можа да се приближи много близо до завесата, образувана от кавалерията на Ламос и Вергара. Като наблюдавах от описаната позиция отвъд Сант Антонио, забелязах смаян, че на върха на първия хълм срещу нас, дето дотогава се виждаха малко войници, се появи цяла гора от копия, сгъстени кавалерийски ескадрони с развяно знаме и един пехотински корпус, два пъти по-многоброен от нашия; войниците от тоя корпус пристигнаха на коне, слязоха на земята, наредиха се в боен ред и тръгнаха срещу нас с натъкнати щикове. Баец се смути и ми каза: „Да се оттеглим“. Понеже виждах, че това е невъзможно, отвърнах му: „Няма време, ще трябва да се бием“. За да премахна или да смекча впечатлението, което направи на легионерите появата на един толкова страшен неприятел, добавих: „Ще се бием - ние сме свикнали да побеждаваме кавалерията, днес имаме и малко пехота“.
Можехме да избягаме или да бъдем избити до един, но не и да се оттеглим. Със сто и осемдесет пехотинци не е възможно да се извърши отстъпление на едно разстояние от шест мили при триста добри неприятелски пехотинци, насочили щиковете в гърба ни, и обградени от 900 до 1200 от първите кавалеристи на света. Думата отстъпление при такова бойно положение е за осъждане и е подла! Трябваше да се бием и се бихме като хора, които предпочитат почтената смърт пред срама!
В таперата, в която се намирахме, бяха се запазили няколко греди, които някога са служили за стена на стара дървена постройка. При всяка греда застана по един легионер. Останалите бяха поставени в колона зад сградата и прикрити от тухлените стени на северната част на същата сграда. Отдясно на пехотата се настани Баец с кавалерията, като накара да слязат въоръжените с карабини, а уланите остави на конете. Ние имахме около сто кавалеристи и сто и осемдесет легионери. Неприятелят имаше деветстотни кавалеристи (някои уверяваха, че неприятелската кавалерия брояла около хиляда и двеста души) и триста пехотинци. За нас съществуваше само един изход: да отблъснем и сразим неприятелската пехота. Аз се убедих в това и всичките наши усилия насочих в тая посока. Ако пехотата на неприятеля вместо да ни напада в бойна линия, образувайки една пространна линия, ни нападнеше в пристъпна колона е една линия от стрелци напред, но без да даде нито един изстрел, смятам, че нейното нападение щеше да бъде неудържимо. Ние щяхме да се впуснем в ръкопашен бой, понеже от такъв неприятел пощада не можехме да очакваме; но веднъж вчепкали се с врага, щяхме да бъдем смазани от многобройната кавалерия, която щеше да дойде отзад. Полята при Санта Антонио и до днес щяха да белеят от италиански кости и нашата татковина щеше да оплаква шепата свои синове, от които нито един нямаше да се измъкне, за да разказва за клането. Ала неприятелската пехота напредна смело само на една линия, без да даде изстрел до няколко метра разстояние; и като се спряха всички, дадоха общ залп. Това беше нашето спасение! Нашите легионери бяха получили заповед да дочакат неприятеля много наблизо; така и сториха. Нашият залп бе решителен. От залпа на неприятеля паднаха мнозина наши воини, но малко от нашите изстрели отидоха напразно. И когато храбрият Марокети, който командуваше трите полувзвода, иззад заслона нападна вкупом оредялата вече неприятелска пехота, тя обърна гръб и се разбяга пред щиковете на нашите.
И сред нашите настъпи момент на колебание и безредие при вида на толкова много неприятели. С нас имаше неколцина негри-пленници при Тапеби, а може би и други, които, като не вярваха във възможността да се защитим, търсеха с очи някой свободен път за бягство. Ала ония смелчаци, които се хвърлиха като лъвове срещу неприятеля, о, те бяха прекрасни в храбростта и славата си!
От минутата, в която бях съсредоточил всичкото си внимание върху неприятелската пехота, аз не бях видял полковник Баец и кавалерията му. Бяха избягали! И това обстоятелство бе смутило доста слабите. С нас бяха останали пет или шест кавалеристи, които поверих на смелия Хозе Мария.