През време на боя неприятелят, разчитайки на внушителността на силите си, бе поискал от нас и от Анцани в Салто да се предадем. Видяхте вече какъв отговор му дадохме на полето. Но още по-достоен е бил отговорът на Анцани с взривен фитил в ръка.
Всеки по-слаб от него, не само при заповедите на неприятеля, но и при уверенията на самия Баец и на хората му, че навън всичко е загубено и че са ме видели като падам (това беше вярно, но умря само конят ми), всеки друг, повтарям, би се предал.
Но Анцани не се бе отчаял. И аз го соча на ония от съотечествениците си, които понякога са изгубвали вяра в спасението на Италия.
Вярно е, че малцина са анцаниевците. Но който се отчайва, е страхливец! И ние сме дали достатъчно доказателства, че никога няма да загубим вяра в пълното освобождение на нашата татковина, напук на черните предатели, винаги готови да я продадат, и на надменните съседи, свикнали толкова пъти да я купуват!
С героическата си постъпка Анцани бе спасил всичко и благодарение на него ние можахме да влезем победоносно в Салто. Влязохме към полунощ. Естествено в града никой не спеше и благородните граждани се трупаха около нас, за да искат ранени, отвеждаха ги по домовете си и ги ограждаха с най-топли грижи.
Нещастни народе, който страда толкова много от превратностите на войната, за тебе винаги ще си спомням с чувството на дълбока признателност!
Нашите загуби бяха чувствителни; още по-чувствителни бяха загубите на неприятеля. Генерал Сервандос Гомес, главнокомандуващ неприятелските войски, който тъй майсторски ни бе изненадал и почти унищожил, изчезна на девети февруари, като отвлече сразената си войска към Пайзанду, откъдето бе тръгнал. Той отведе голям брой ранени и остави полето при Сант Антонио покрито с трупове.
Целия ден на девети февруари посветихме на грижи за ранените. Следващите дни използувахме за погребение на мъртвите.
Генерал Медина можа да влезе свободно в Салто със свитата си и там запази върховното командуване до революцията, извършена от риберистите в Монтевидео. През целия този период не се случи нищо значително.
ПРЕВРАТ В МОНТЕВИДЕО И КОРНЕНТЕС. СРАЖЕНИЕ ПРИ ДАЙМОН
Превратът в Монтевидео в полза на Рибера разтърси ужасно републиката. Войната престана да бъде национална и се превърна в борба между дребнави партии, начело на които стояха обикновено хора без достойнство, защото един човек с достойнство не би въвлякъл заради лична изгода страната си в най-продължителни и кръвопролитни междуособици. Около същото време стана превратът в Кориентес, дело на братята Мадариага и насочен против почитания и храбър генерал Пац; младите ръководители, които бяха извършили смайващи дела, като откъсваха понякога отечеството си от омразната власт на Розас, поради завист и жажда за командуване се опетниха с най-мръсното съзаклятие и провалиха така каузата на страната си.
Генерал Пац бе принуден да напусне кориентската войска и да се оттегли в Бразилия. Парагвай, след отпътуването на генерала, в когото имаше доверие, прибра войската си, и братята Мадариага, останали само със собствените си сили, бяха напълно смазани от Уркиза и следователно Кориентес попадна отново под властта на свирепия буеносайрески диктатор.
Работите в Монтевидео далеч не вървяха по-добре. Рибера, поставен на власт от привържениците си, отстрани всички, които не бяха с него. В изгнание отидоха по-голямата част от ония, които с толкова смелост и безкористно родолюбие бяха поели благородната защита; други, отстранени от службите, които изпълняваха с чест, бяха заменени с неспособни партизани. Той намери в Монтевидео, града на чудесата, нови хора за една войска, след като бе загубил две, и ги настани в Лае Вакас, на левия бряг на Уругвай. Монтевидейските войници бяха свикнали да побеждават. Особено в Мерцедес те извършиха чудеса от храброст. Но злият гений, който вече бе завлякъл Рибера при Ароу Гранде и при Индия Муерта, го отведе в Пайзанду, дето след една победа неговата войска бе напълно сразена. В Малдонадо той потегли на кораб отново в изгнание, не знам дали повече нещастен или виновен.
Аз съжалявах, че управлението на Монтевидео попадна в ръцете на Рибена, защото предвиждах неизбежните беди. Старият генерал Медина, назначен за върховен началник на мястото на Рибера, не само че се огъна пред събитията, но за да спечели още повече благоволението на новия господар, заговорничеше против скромната ми личност, може би заради малкото извършено от нас, облагодетелствувани от съдбата, и подготвяше в самия наш стан преврат против лос грингос (италианците) с намерение да ни унищожи до един; ала се измами.