Италианците и американците от Изток, казвам го с гордост, ме обичаха, и аз можех, без да се боя от когото и да било, да се обявя независим от новата и незаконна власт; но много свята беше за мене каузата на тоя нещастен, но добър и великодушен народ и не можех да го огорчавам още с вътрешни раздори. В Монтевидео, при завземането на властта от Рибера, площадите бяха окървавени. В Салто бе замислен същият фарс, по напразно. Вместо да предприемам наказателни мерки, аз се задоволих само да поема, както преди, командуването на силите.
Тогава стана чудесното сражение срещу кавалерийските корпуси на Ламас и Вергара, нашите постоянни обсадители отдалеко.
На двадесети май 1846 г. ние изненадахме както винаги с нощен поход тия сили, разположени на брега на Тайман, един от притоците на Уругвай. След сраженията при Сант Антонио те се бяха окопитили и подсилили с хора и коне, и бяха заели отново старите позиции около Салто, като меняха становете си, но се държаха винаги на известно разстояние от пехотата ни, която единствена ги плашеше, тъй като нашата кавалерия беше незначителна и зле екипирана.
Щом можеха, неприятелите винаги ни безпокояха, особено когато излизахме за добитък, като се опитваха да го отдалечат колкото се може повече.
Майор Домингес, изпратен от генерал Медина, за да събере стадо крави, бе напълно сразен, като загуби всичките си коне и малко от хората си и трябваше да се спаси с оцелелите в горите на левия бряг на реката. Аз изпратих хора да разузнаят позицията на неприятелския стан и през нощта на деветнадесети май потеглихме да го нападнем. Имах около триста кавалеристи и около сто легионери (свещената дружина бе много намаляла). Моята задача беше да изненадам неприятелския стан призори; тоя път успяхме напълно. Моят багукано (водач) беше капитан Пауло, туземец, т.е. от оная нещастна американска раса, бивша господарка на новия свят преди нахлуването на европейците-обирници. Нашите пехотинци бяха на коне. През цялата нощ изминахме повече от двадесет мили и призори се озовахме пред огньовете на неприятелския стан, разположен върху десния бряг на Даймон. Пехотинците слязоха от конете си и нападнаха смело в колона, без да стрелят. Победата изтръгнахме много лесно и хората на Вергара, чийто стан бяхме нападнали, се хвърлиха стремглаво в реката, като ни оставиха оръжие, коне и няколко пленници. Обаче ние не бяхме постигнали пълна победа — това забелязах при настъпването на деня.
Станът на Ламас беше разделен от този на Вергара от една рекичка, която се вливаше в Дайман; като усетил нападението в стана на Вергара, Ламас подредил хората си и заел позиция върху един хълм, който господствуваше над полята. С по-голямата част от корпуса си Вергара бе успял по реката да се присъедини към Ламас. Неговите хора бяха калени, смели и подготвени за всички превратности на войната.
След като прибрахме в стана всички изоставени коне, ние се впуснахме да преследваме неприятеля, ала напразно. По-голямата част от кавалеристите ии бяха възседнали родомоис (коне, укротени наскоро). Нашите неприятели бяха по-многобройни и по-добре екипирани. Естествено, моята млада кавалерия не искаше да се излага на опасност без подкрепата на гордите воини от легиона.
И тъй, ние трябваше да се откажем от безполезното преследване на неприятеля и като се задоволим с постигнатото, да поемем пътя към Салто; ала тоя ден съдбата поиска да ни облагодетелствува във висша степен. Ние се движехме към Салто, подредени по следния начин: начело — един кавалерийски ескадрои по взводове, в центъра — пехотата в колона от четири отделения, остатъкът от кавалерията - в ариергарда, пак по взводове. Авангардът се командуваше от полковник Чентурион, центърът — от майор Кароие и ариергардът - от полковник Гарча.
Две силни кавалерийски вериги, командувани от майорите Карвало и Фаусто, прикриваха десния ни фланг, откъм който се намираше неприятелят. Каваладата и конете на пехотата се движеха отляво. Неприятелят, който, както казах, се бе подредил отново и бе съсредоточил всичките си многобройни отреди, като смяташе, че с тях ни обсажда, макар и отдалеч, наброяваше около петстотин кавалеристи. Разузнал силите ни, той се движеше отдясно на недалечно разстояние, в посока, успоредна на нашата. От държането му изглеждаше, че има намерение да си отмъсти зарад внезапното нападение през нощта.
Аз бях възложил командуването на кавалерията на полковник Калисто Чентурион, извънредно храбър мъж. Пехотата командуваше нашият Кароне, комуто бях обърнал внимание да я държи на всяка цена вкупом и винаги в сгъстена колона в сражението; така тя би послужила на Чентурион не само като опорна точка, но и като прикритие, за да може да се съвземе, каквото и да се случи. С прииждането на нови отделения неприятелят ставаше все по-дързък.