Маларията, която хванах в Ровербела, продължаваше: аз изкарах цялата кампания, измъчван от нея, и в Швейцария пристигнах изнемощял.
Във всеки случай не губех надежда, че може да се направи отново опит с някоя експедиция на ломбардска територия. В Швейцария имаше много младежи. След като бяха вкусили първите плодове на изгнанието, те жадуваха да подхванат отново кампанията на всяка цена. Швейцарското правителство не беше, разбира се, разположено да се хване за гушата с Австрия, закриляйки италианското въстание.
Ала италианското население от тичинския кантон естествено симпатизираше на нас и можехме да очакваме помощи от отделни лица в тая част на Швейцария, дето се беше събрала голямата част от емиграцията.
Аз бях на легло в Лугано, когато един федерален полковник ми заяви, че ако сме готови да опитаме отново щастието си, той, не в качеството си на служебно лице при швейцарското правителство, а като Луини (неговото име) заедно със своите приятели биха ни помогнали по всякакъв възможен начин.
Аз съобщих това предложение на Медичи, тогава най-влиятелен в главната квартира на Мацини, а Медичи ми отговори: „Ние ще свършим работата по-добре“.
От отговора на Медичи, който разбрах, че идва от високо място, се убедих, че моето присъствие в Лупано е безполезно и от Швейцария заедно с трима другари минах във Франция, за да отида в Ница да се полекувам в къщи от маларията, която продължаваше да ме гази.
Пристигнах в Ница и прекарах няколко дни в семейството си, грижейки се за здравето си. Но понеже бях повече душевно болен, отколкото телесно, спокойното прекарване в къщи не ми допадна и отидох в Генуа, дето по-силно кипеше общественото негодувание зарад унижението на родината, и там приключих с лечението си.
Ходът на събитията в Италия още не предвещаваше гибел, ала вдъхваше основателни опасения. Ломбардия беше попаднала отново под властта на тиранина. Пиемонтската войска, която бе поела защитата й, бе изчезнала, не унищожена, ала началниците бяха убедени в безсилието й. Тая войска, със славни традиции и съставена от блестящи хора, беше под влиянието на една мора̀, на една необяснима, но печална, ужасна фаталност. Така или иначе геният на измамата, на спекулацията, на проклятието, на нашите нещастия ръководеше съдбата и обвързваше дейността й. Пиемонтската войска не беше загубила сражения, но (кой знае защо!) се беше оттеглила пред разбития неприятел под предлог да вземе мерки против заговорите на екзалтираните, които се плодели много в Италия; естествено поради хладността и двуличието на князете въодушевлението у войските отслабваше и те се сковаваха.
Тая войска, която, както беше поддържана от целия народ, можеше да извърши чудеса под ръководството на човек, който би стъпкал страха и недоверието, вървейки направо към целта, напротив, бе сведена до нула. И тъй, от Ломбардия се оттегляше войската, разпръсната, но не победена, и от Адриатическо море - ескадрата, още по-малко победена.
Подчинени на властника-варварин лежаха народите, които без помощта на когото и да било разтърсиха с толкова сила и героизъм позорното иго; които сами изгониха като стадо в пет паметни дни закалените наемни войници на Австрия.
Италия, цялата изпълнена с въодушевление и активни военни части, способни не само да се противопоставят, но и да нападат неприятеля на негов терен, беше доведена до пълен упадък на силите и до бездействие поради глупостта и коварството на управниците, кралете, адвокатите и поповете.
Докато бях в Генуа, дойде Паоло Фабрици и от страна на правителството на Сицилия ме покани да отида на тоя остров. Приех на драго сърце поканата и със седемдесет и двама стари и нови другари, повечето добри офицери, потеглихме с един френски параход затам. Стигнахме до Ливордо. Смятах да не слизаме там, но благородният и въодушевен народ научи за пристигането ни и аз трябваше да променя намерението си.
Слязохме. Аз отстъпих, може би неправилно, пред настояванията на лудешки възторженото население, което смяташе, че ние се отдалечаваме може би твърде много от полето на главната акция. Обеща ми се, че в Тоскана ще се създаде една силна колона, която ще се увеличи из пътя от доброволци и ще можем да се придвижим по суша към неаполската държава и да съдействуваме така по-ефикасно и на италианската кауза, и на Сицилия. Възприех тия предложения, но много скоро разбрах, че съм сбъркал. Телеграфираха във Флоренция — отговорите около поменатите проекти бяха уклончиви. Не заставаха открито, против желанието на ливорнийския народ, защото се страхуваха, но, който разбираше по-добре нещата, можеше да схване неудоволствието на правителството. Така или иначе, ние бяхме решили да спрем и параходът беше отпътувал.