Когато стигнах към Фолиньо, заварих легиона, но в същото време получих заповед от правителството да се отправя с него към пристанището Фермо, за да укрепя този пункт; незаплашван от никого. От това разбрах, че и новите управници хранят недоверие към нас и че желанието им е да ни държат далеко от Рим.
Моите възражения, че хората нямат шинели, необходими при преминаването на Апенините, покрити със сняг, не помогнаха и ние трябваше да се върнем назад, да прекосим отново Колфиорито и да се отправим към Фермо. За мене беше ясно, че с изпращането ни във Фермо се цели да ни отдалечат от столицата, дето се бояха от досега на революционери, каквито бяхме считани, с римското население, което тогава беше готово да предяви правата си. Това мое убеждение се подсилваше и от заповедта на министъра на войната — хората в легиона да не надвишават числото петстотин.
В Рим господствуваше все същият дух, който управляваше в Милано и във Флоренция: Италия не се нуждаела от воини, а от оратори и любители на договори, за които можеше да се каже онова, което Алфиери казваше за аристократите: „Ту надменни, ту покорни и винаги безчестни“. А такива оратори особено в нашата нещастна страна никога не са липсвали. Деспотизмът бе отстъпил за малко юздите на държавата на дърдорковците, за да обаят и приспят народа, почти уверен, че тези папагали ще улеснят пътя на ужасната реакция, която се подготвяше в целия полуостров.
И тъй, ние прекосихме за трети път Апенините. Моите нещастни другари в най-големия студ (декември 1848 г.) бяха без шинели. От злините, които вилнееха срещу нас и които ни измъчваха в нещастната ни страна, не бяха най-незначителни клеветите от страна на поповете. Отровата на тия клевети, които ни рисуваха с най-ужасни цветове, беше проникнала сред невежото население. Според заклинателите, ние сме били хора, способни на всякакъв вид насилие над собствеността и семейството, разюздани и без сянка от дисциплина. Затова от нашето приближаване се бояха като от вълци или убийци.
Обаче впечатлението винаги се променяше при вида на красивите и възпитани младежи, които ме придружаваха, почти всички граждани и образовани. (Знае се, че в доброволческите корпуси, които имах честта да командувам в Италия, селяни липсваха, благодарение на грижите на преподобните служители на лъжата). Почти всички мои воини произлизаха от почтени семейства от различните италиански области. Вярно е, че между доброволците ми през всяко време, не са липсвали и някои разбойници, промъкнали се крадешком или пък изпращани сред нас от полицията и поповете, за да предизвикват безредия и престъпления и по тоя начин да излагат корпуса; ала такива хора мъчно оставаха задълго и мъчно се отърваваха от наказанието, което веднага ги сполетяваше: те биваха откривани от самите доброволци, които пазеха ревниво честта на легиона.
Когато минавахме Апенините, времето беше доста студено и моите хора се измъчваха много; но приемът, който ни оказаха в Мачерата, бе празненство, което ни възнагради за изживените страдания. Мачератанците не само че ни приеха като братя, но и ни помолиха настойчиво да останем в града им, докато дойдела нова заповед от правителството. Понеже ние отивахме във Фермо не за друго, а само за да бъдем далеко от Рим, сега, когато Апенините ни деляха от столицата, за населението на Мачерата не бе мъчно да получи разрешение да останем.
В Мачерата се погрижих за облеклото на хората си и благодарение на добрата воля на гражданите и на доставките на министерството успях да облека почти всички. По това време се пристъпи към избор на народни представители за Учредителното народно събрание и нашите доброволци бяха призовани да гласуват.
Народни представители за Учредителното народно събрание! Величествена гледка представляваха тия синове на Рим, призовани отново да гласуват след толкова векове, прекарали под позорното иго на империята и под още по-позорното иго на папската теокрация. Без бунтове, без страсти, освен страстта към свободата и освободеното отечество! Без продажност, без окръжни управители и полицаи, които да насилват свободното гласоподаване на хората, се извърши свещената служба по допитването; и не се отбеляза нито един случай на откупен глас, на гражданин, който да се е продал на господството на властелина.
Потомците на великия народ проявиха разума на дедите си и избраха мъже, които биха правили чест на всеки народ! Мъже, чиято смелост не отстъпваше на смелостта на древния сенат или на смелостта на модерните парламенти в Швейцария и в страната на Вашингтон! Но омразата, завистта и страхът на съвременната сган от властелини и попове не спяха. Изплашени от възраждането на червената власт, властелини и попове се съединиха веднага, за да отрежат появилите се отново нейни кълнове, докато са още крехки.