Ала той разбра много скоро, че мъже, а не деца защищават града си против наемни войници, които само по име са републиканци. Тия храбри синове на Италия, след като оставиха много спокойно неприятеля да се приближи, го поразиха с огъня на пушките и оръдията, като повалиха на земята не по-малко от ония, които бяха излезли повече напред.
От височината на Куатро Венти аз наблюдавах нападението на неприятеля и хубавото посрещане, което му устроиха нашите от Порта Каваледжиери и от съседните стени. Стори ми се, че едно нападение върху десния фланг на неприятеля не е за пренебрегване и аз изпратих две роти, които много го объркаха. Ала притиснати от един много по-голям брой неприятели, те бяха принудени да се огънат към подкрепителните позиции, т.е. към вилите извън стените на тая част на Рим.
Като стигнаха под нашите позиции при вилите, французите бяха посрещнати от кръстосания огън на нашите постове. Те спряха, като се скриха зад височинките на терена и зад стените на многото вили в околностите, и оттам започнаха да стрелят с всички сили. Така трая сражението известно време; но като ни дойдоха отвътре подкрепления, нашите нападнаха врага с такава сила, че той постепенно загуби терена, докато бе хвърлен в стремглаво отстъпление: оръдието от стените и една вилазка на нашите от Порта Каваледжиери допълниха победата. Неприятелят остави известен брой убити и няколко стотин пленници, като се оттегли съкрушен и без да спира чак до Кастел Гуидо.
Тоя пръв подвиг против закалените войски повдигна много духа на нашите легионери, който се прояви и в следващите сражения.
На следния ден от нападението на французите аз получих заповед да ги следя и се отправих с легиона си и малко кавалерия към Кастел Гуидо, дето прекарахме част от деня близо до неприятеля. Към обед дойде един френски лекар парламентьор и аз го изпратих до правителството. Чувствувайки се слаб за нападение на Рим, генерал Удино гледаше да печели време с дипломатически преговори, в очакване на подкрепления от Франция. Възползувайки се от слабостта и страха му, ние можехме да го прогоним в морето и да си разчистим сметките.
През май станаха две други сражения при Палестрина и при Велетри. И в двете сражения нашият легион се покри със слава. Като стигнаха в Палестрина, войниците на неаполския Бурбон, които от дълго време бяха нахлули в римска територия, по предварително споразумение с французи, австрийци и испанци ни нападнаха, но бяха напълно отблъснати.
Във Велетри, дето ръководеше действията главнокомандуващият, сражението беше малко по-сериозно, тъй като там се намираше лично неаполският крал с всичките сили на войската сц, а ние бяхме около осем хиляди души - от всички видове оръжия.
Призори узнахме, че Велетри е опразнен и от височините на града забелязахме неприятеля, който се оттегляше бързо по Виа Апиа към Терачина и Неапол. От Велетри нашият главен корпус се оттегли в Рим с нашия главнокомандуващ, и аз получих заповед от последния да нахлуя в неаполската държава по пътя за Анани, Фрозиноне, Чепрано и Рока д’Арче, дето стигнах със стрелците на Манара, които бяха авангардът. Полкът на Мази, италианският легион и малко кавалерия следваха движението. Храбрият полковник Макара, командуващ авангарда на своите стрелци, преследва генерал Виале, командуващ един неприятелски корпус, който не се спря нито за миг, за да разбере кой го преследва. В Рока д’Арче се явиха пред нас няколко депутации от околните селища, които идваха да ни поздравят като освободители и да ускорят влизането ни в кралството, където обещаваха, че ще срещнем общо съчувствие и разбиране.
В живота на народите, както в живота на отделните личности, има решителни моменти; и тоя случай беше тържествен и решителен: имаше нужда от ум.
Аз обмислях положението и се готвех да продължа за Сан Джермано, където щяхме да стигнем с малко усилие и без да срещнем никаква пречка. Ние бяхме в сърцето на бурбонските държави, зад Абруците, чието силно население беше крайно разположено да се обяви за нас: добрата воля на населението, понизеният дух на неприятелската войска, бита в две срещи, която при това беше пред разпадане, тъй като войниците желаеха да се завърнат по домовете си; пламенността на младите ми воини, излезли победители във всички дотогавашни сражения и затова готови да се бият като лъвове, без да държат сметка за броя на неприятелите; неукротената още Сицилия, насърчена от пораженията на потисниците си - всичко предричаше много вероятен успех, ако се впуснехме смело напред. Ала, уви, с една заповед на римското правителство ни викаха в Рим, заплашен отново от французите. За да прикрият това действие на неуместна слабост, тая грешка, даваха ми свободата, връщайки се в Рим, да се движа покрай Абруците!