От Сесто Календе потеглих с бригадата за Варезе.
Като научили, че сме в Сесто Календе, австрийците изпратили там една силна разузнавателна част и заварили Де Кристофорис сам със своята рота. Тоя смелчага не обърнал внимание на броя на неприятелите, бил се смело с тях и след една почтена битка отстъпил към отреда на Биксио. Такова беше споразумението ни, защото аз бях дълбоко убеден, че една толкова незначителна сила няма да може да задържи извънредно важния пункт Сесто Календе. Ала австрийците, с оная своя характерна предпазливост, също не го задържали и се оттеглили към Милано.
Между това населението на Ломбардия се ободри. Но не можеше да се очаква от тоя добър народ никакво решително въстание. Той беше преживял много разочарования и страдания, а освен това повечето от смелите младежи бяха в австрийската войска, в нашата войска, в изгнание или с нас. Въпреки това аз бях много доволен от милия прием на ломбардците, от усърдието, което проявяваха при задоволяването на нуждите ни, и от усърдието с което ни даваха сведения за движението на неприятеля и с което ни служеха като водачи, където станеше нужда. И особено бях доволен от грижите, които милите ломбардски жени проявяваха към ранените ни. Приемът на хората ми във Варезе е нещо, което много трудно може да се опише.
Варезе има силни позиции, като Биумо например, и можеше да бъде защищаван от по-значителни сили посредством няколко укрепления, които обаче не съществуваха. Издигнаха се барикади в главните улици на града и се пристъпи към въоръжаването на неколцина граждани с оръжията, които самите те бяха завладели от неприятелите.
Урбан беше австрийският генерал, определен да ни унищожи. Първите сведения, които получих за тоя свиреп враг, като идвах от околностите на Бреша, гласяха, че той командувал цели четиридесет хиляди души. Неприятели имаше в Давено, а един корпус напредваше откъм Милано - просто човек да изтръпне.
Задължението да защищавам града Варезе, за да не го изложа на наказанието на Урбан, който, казваха, бил неумолим, ме безпокоеше. Ако бях свободен да се движа в каквато и да било посока извън града, аз щях малко да се боя от многобройните неприятели; но задължението да ги чакам на определено място в един неукрепен град и без нито едно оръдие, беше нещо малко успокояващо.
Ала беше неизбежно - поради много причини не можехме да изоставим Варезе и трябваше да се решим да чакаме там врага на всяка цена. Щом се решихме, всеки страх изчезна.
Сутринта на 25 май, щом се съмна, забелязахме неприятелска колона, която напредваше към Варезе от шосето за Комо. Капитан Николо Судзини, който беше с ротата си в засада на около една миля от града, в една селска сграда, господствуваща над шосето, пресрещна пръв врага, и то много храбро. След като го обстрелва известно време от близко разстояние, той се оттегли в десния ни фланг.
След тая първа пречка, Урбан образува своята колона за нападение по шосето и след като изкара пред нея няколко редици стрелци, я хвърли срещу нашия ляв фланг, който я посрещна от предварително подготвените си позиции с ветеранско хладнокръвие. Аз заповядах тоя фланг да бъде подкрепен от две роти от първи полк - батальона на Марокети.
Битката трая късо време; след като ги посрещнахме в упор, смелите стрелци от втори полк, въодушевени от храбреците Медичи и Саки, изскочиха извън окопите и нападнаха австрийските войници на щик, като ги накараха да се върнат по съшия път, по който бяха дошли, само че много по-бързо.
След като се уверих, че в случая имаме само фронтално нападение срещу левия ни фланг, аз слязох от Биумо и наредих да се преследва неприятелят, като заповядах на останалата част от бригадата да продължи да се движи в добър ред.
Неприятелите, с две оръдия, с които си бяха послужили при нападението на Варсзе и с един кавалерийски взвод, който ги придружаваше, се спираха на всяка удобна позиция, ала продължаваха да се оттеглят при първата поява на нашите, въпреки че зле се преследва без оръдия и кавалерия неприятел, който притежава и трите вида оръжие.
Австрийците дадоха отпор само на позицията Сан Салваторе. На това място стана една ожесточена битка с пушечна стрелба. Неприятелите бяха на едната страна на дола, отвесен на пътя, а нашите на другата страна. Тук се отличиха храбрите генуезки карабинери. В това последно сражение ние дадохме повече ранени отколкото в първото, тъй като позицията на неприятеля беше господствуваща и покрита с гъста гора.
След това сражение потеглихме за Варезе с цялата бригада, за да оставим да си починат хората, които имаха много голяма нужда от почивка.