Това сражение беше първо за нашите алпийски стрелци и те проявиха в него храброст над всяко очакване. Млади воини, и в по-голямата си част неучаствували в сражение, те се биха с редовни войски, които бяха възпитани да презират италианците, и ги прогонваха при всяко сблъскване.
И тъй, аз оставих хората си да почиват и се залових да събера всичките възможни сведения за позициите, заети от врага, за силите му и пр. Като научих, че той заема със значителни части силната позиция Сан Ремо, която веднага прецених като ключ за другите позиции, определих няколко роти под заповедите на храбрия капитан Чени да заобиколят тая позиция откъм дясната й страна. Втори полк трябваше да атакува фронтално веднага щом ротите успеят да стигнат във фланга на неприятеля. Като мина определеното време, полковник Медици заповяда да се нападне с обичайната храброст фронтално позицията, докато Чени с поменатите роти я нападаше от фланг.
Неприятелят удържа смело нападението ни и се би упорито и храбро. Позицията беше силна, господствуваща и с много силно укрепление, така че ожесточеното сражение трая около един час. Най-сетне, притиснати от всички страни, австрийците започнаха да отстъпват, да бягат и част от тях да се предават.
Тоя пръв бърз успех ни направи господари на всичките господствуващи позиции и беше от голяма полза за нас, защото многобройните австрийски части напредваха от Камерлата и от Комо на помощ на австрийските отреди по високите позиции.
Медичи отдясно и Козенц отляво, подкрепени от няколко роти от трети полк, водени от храбрите майори Биксио и Куинтини, отблъснаха неприятеля по всички точки.
Бригадата се събра отново и веднага потеглихме по шосето, което се спуска лъкатушно в Комо. Врагът отстъпваше, а ние напредвахме. Спряхме се в предградието Вико, за да съберем сведения, ала трудно беше да се намерят хора - всички жители бяха изчезнали от страх да не пострадат. Най-сетне решихме да влезем в града.
Населението, което отначало беше изплашено, тъй като поради тъмнината на нощта не можеше да разбере каква войска навлиза в града, държеше вратите и прозорците на къщите затворени и не се виждаше никакъв човек. Ала когато разбраха по говора ни, че сме италианци, техни братя, тогава настъпи сцена, която е невъзможно да се опише и която заслужаваше да бъде осветена от слънцето. Сякаш избухна бомба: в миг градът бе осветен, прозорците претъпкани и улиците задръстени с хора. Всички камбани забиха за тревога и смятам, че допринесоха доста за сплашването на бягащия неприятел.
Зората ме завари потеглил на кон към Камерлата, за да събера сведения за неприятеля. Той беше опразнил тоя важен пункт — това беше същината на събраните сведения. Аз бях много доволен, тъй като моите воини бяха толкова изморени, че не биваше да им се пожелава сражение през тоя ден. Ние окупирахме Камерлата с всички охранителни мерки и стрелците, за тяхно голямо удоволствие, си почиваха през целия ден.
Със завземането на Комо нашето положение откъм всякакви средства, кредит и подкрепления от хора и оръжия се подобряваше извънредно много. Параходите, благодарение на администрацията и на капитаните им, бяха наши и следователно ние бяхме господари на Ларио. Всичките селища по брега на езерото - на Валтелина, Леко и др. се бяха обявили на наша страна; навсякъде искаха оръжие, за да допринесат за патриотичното дело. Ала оръжието и бойните припаси бяха оскъдни и бе трудно или невъзможно да се намерят. Това породи у мене мисълта да се приближа отново до Лаго Маджоре и да направя в същото време опит за едно внезапно нападение върху Лавено. И тъй, нашите алпийски стрелци са отново на път от Комо за Варезе.
Прекарахме късо време във Варезе и потеглихме за Гавирате, като по-късно ешелонирахме бригадата от Гавирате до Лавено. Можех да опитам едно сериозно нощно нападение върху Лавено с цялата си бригада; ала от получени сведения знаех, че Урбан е по следите ни с много увеличени части, и затова бях решен да не се ангажирам с всичките си сили, тъй като имах един страшен неприятел зад гърба си и то наблизо. И тъй, ограничих се с едно частично внезапно нападение, което възложих на две роти от първи полк под заповедите на капитаните Брондзети и Ланди.
Ала операцията срещу Лавено не успя. Научих при това, че Урбан бил влязъл във Варезе. Това донякъде ми пречеше: бях откъснат от Комо и нямаше време за губене. Хвърлих се с бригадата във Вал Кувиаи, като прекосих Вал Гана, спуснах се към Варезе и стигнах с авангарда чак под Биумо Супериоре.
Смрачаваше се, така че можех да нападна врага с малък риск - при неуспех можех да се оттегля сигурно на силните позиции на Вал Гана.