От височините, които господствуват над Варезе от север, аз бях наблюдавал чудесно позициите, заети от врага, и от онова, което забелязах, ми се стори, че е многоброен, макар и не толкова, колкото казваха местните жители; но във всеки случай не по-малко от дванайсет или петнайсет хиляди души. Видях артилерията, видях също и заетите господствуващи позиции, което беше естествено.
Голямо беше желанието ми да нападна Урбан и да освободя Варезе; ала знаех, че австрийският генерал иска да отмъсти на нещастните жители за пораженията си, и знаех също тъй, че беше способен да го стори. Затова се отказах от намерението си и се отправих за Комо.
В Малнате също имаше неприятелски корпус и следователно не можехме да се движим по шосето, което води от Варезе за Комо.
Ние минахме на късо разстояние от Малнате, но вилнееше такава буря, че нямаше опасност да се натъкнем там на австрийски разузнавачи.
Нашето връщане в Комо беше много навременно, защото градът започваше да се обезсърчава поради отсъствието ни. Австрийците и поповете, техни приятели и майстори на лъжи, бяха измислили какви ли не щеш, проявявайки изключителна дарба да откриват неприятелски маси и корпуси във всеки пункт и във всяка посока.
Властите се бяха оттеглили към езерото и няколкото роти, които бях оставил, преди да тръгна за Лавено, също се бяха оттеглили. Ранените (нещо неуместно!) бяха пренесени в Менаджо. Всичко това беше изплашило населението и ако през малкото време на отсъствието ни се беше явила каквато и да била неприятелска сила в Комо, австрийците щяха да си възвърнат всичко. За всичко това ме осведоми едно смело и мило момиче, което се яви пред мене в една карета, на пътя от Рубароло за Варезе, като видение, когато аз се движех с бригадата към Варезе, за да нападна там Урбан. Това хубаво момиче беше излязло от Комо, за да ме уведоми за окаяното положение, в което се намира тоя град, и следователно да ускори връщането ми.
В Комо помислихме за някои защитни работи по всички господствуващи и важни точки в околностите, при това и населението се залавяше усърдно за тия работи, ала битката при Маджента, станала през ония дни, промени облика на нещата. Тая битка, както беше много естествено, наелектризира обществения дух и облекчи положението ни, докато положението на нашия неприятел Урбан във Варезе стана много критично и нямаше да бъде мъчно да го победим, ако имахме няколко хиляди души повече. Ала като имах пред вид, че моята бригада в ония дни наброяваше около - две хиляди души, способни да се бият, аз не можех, разбира се, да рискувам да бъда смазан, като изляза на пътя, по който трябваше да се движи врагът, превъзхождащ ни толкова много в числено отношение. Все пак една заран бях решил да се придвижа над пътищата, по които трябваше да мине Урбан, за да свие към Монца, но се отказах поради различни причини, и най-много поради тая, че Урбан, като знаеше, че ние сме на пътя за Монца, щеше да поеме пътя за Комо, който за нас беше по-важен, и по-сигурен във всяко отношение.
Като станахме господари на Лаго ди Комо с параходи, нямаше вече нито един пункт на езерото, който да не е свалил омразните знамена на Австрия и издигнал трицветното. Важният град Леко също ни отваряше големия път за Валтелина и тоя за изтока, който отива в Бергамо и Бреша; с тези градове бе вече в тесни връзки нашият смел Габриеле Камоци.
По-горе вече споменах причините, които ми пречеха да се впусна по пътя на отстъплението на Урбан. Тъй като не прегърнах това решение и не исках да стоя в бездействие, сметнах за добре да действувам по линията Леко-Бергамо-Бреша, защото тя отговаряше повече на нашия род действия и на незначителните сили, до които беше сведена нашата бригада.
Ние продължавахме да подбуждаме към въстание тия градове и важни села, като запазвахме винаги свободата си на действие. И тъй, като взех последното решение, започнах да товаря на параходи част от бригадата си за Леко.
По онова време получих едно съобщение от генерал Фанти, който ме питаше дали смятам за възможно да действувам в комбинация с командуваните от него сили срещу Урбан. Аз не зная от кого беше предадено това съобщение, но тъй като не видях пратеника, нито пък ми бе поискан от него отговор, продължих придвижването си към Бергамо, като предоставих на съюзниците да преследват Урбан, който тогава отстъпваше към Монца и река Ада.
От Леко продължихме похода към Бергамо, където се намираха австрийците.
Рано сутринта, когато наближавахме Бергамо, научихме от жителите, че неприятелят опразнил града, и макар че се движехме бързо, не бе възможно да го настигнем.