Ние окупирахме Бергамо, където намерихме оръдия и бойни припаси, макар че неприятелят се беше погрижил да разруши всичко.
В Бергамо стояхме късо време: като научихме, че неприятелят е наложил контрибуции на селищата в Баса, спуснахме се надолу с бригадата и предотвратихме много ограбвания на нещастните селяни.
После се отправихме към Палацоло, където бях накарал Козенц да иде преди нас с полка си. Като стигнахме в Палацоло и се научих, че неприятелят е на път за Бреша, реших да ускоря похода към тоя славен град, който бе вече опразнен, ала се боеше от повторната поява на близкия неприятел.
В Бреша прекарахме няколко дни, за да си починат хората. След това потеглихме към Рецате и Киезе, където предполагахме, че неприятелят ще мине при оттеглянето си. Ала значителните му сили се намираха още в Кастенедоло - това личеше от многобройните патрули, които се приближаваха до главния път, който води от Бреша за Поите Сан Марко, преминат от нас.
В Рецате получих от главната квартира на краля заповед да окупирам Лонато, като същевременно ме уведомяваха, че ще ми изпратят за съдействие при тая операция два кавалерийски полка и една артилерийска батарея под заповедите на генерал Самбуи.
При значителните неприятелски части в Кастенедоло аз естествено не можех да мина през Киезе при Понте Сан Марко и потърсих сведения, за да мога да мина по-горе. Вследствие на събраните сведения реших да поправя моста при Бетолето, разрушен от австрийците преди няколко дни.
Макар отначало приета с радост, заповедта на краля ме поставяше в затруднение поради кавалерийските полкове и артилерията, които трябваше да ни настигнат, за да ни съдействуват. Ако се впуснех в поход с цялата си бригада към Киезе, аз щях да оставя открит пътя, където артилерията и кавалерията без нашата подкрепа щяха да се изложат на неизбежна опасност. И тъй, реших да ешелонирам първи и втори полк по пътя, за да окажат съпротива на неприятеля в Кастенедоло и да го наблюдават, а аз с част от трети полк, ротата на генуезките стрелци, четирите оръдия и водачите застанах над Киеза за построяването на моста при Бетолето. Мостът беше почти завършен, когато получих сведение, че неприятелят нападнал двата ни полка, оставени на пътя. Аз изоставих работите на моста и отидох г.алоп на мястото на сражението.
Първият полк, който беше нападнат, воден от смелите полковници Козенц и Тюр, бе отблъснал неприятеля много храбро чак до главните му сили в Кастенедоло, но притиснат от многочислеността му, той бил принуден да се впусне в отстъпление и тъкмо в това пообъркано състояние го заварих аз, когато стигнах на мястото на сражението.
Полковник Тюр, който се намираше на левия фланг, където стигнах, беше ранен и отнесен извън полесражението. Аз и моите отлични адютанти Чени, Треки и Меривитър отново подредихме донякъде нашите храбри стрелци, които дадоха пак отпор, но бяха принудени да се огънат отново пред внушителните неприятелски сили, които не само напираха фронтално, но и се опитваха да обкръжят нашите и да ги объркат. При това отстъплението стана при добър ред, защитено от втори полк, който майор Карано, мой началник от главната квартира, бе предупредил.
Тоя ден, наречен Ден на Трепонти, беше изпълнен с най-много пречки и беше най-кръвопролитният за нашите бойци от първи полк, които тогава се отличиха.
Втори полк защити славата, завоювана в предишните сражения; а ротите от трети полк, командувани от храбрия майор Кроче, показаха, че са достойни да се бият редом с храбрите си другари.
Това сражение стана при толкова неблагоприятни за нас условия, защото ние имахме честта да бъдем под непосредствените заповеди на главната квартира и следователно бяхме принудени да разделим бригадата, като оставихме две трети от нея за закрила на ония кавалерийски и артилерийски части, които трябваше да се придвижат напред и които никога не се мярнаха. През време на кампанията аз за пръв път бях в досег с главната квартира на краля и, разбира се, нямах причини да се хваля с тоя досег. Знаело ли се е или не, че главната квартира на австрийския император е в Лонато, център на една войска от двеста хиляди души? И ако се е знаело, защо ме изпращаха в Лонато с хиляда и осемстотин души? Ако допуснем, че не се е знаело, ще рече да имаме малко благоприятно мнение за главната квартира на краля на Сардиния, която можеше да бъде обвинена в друго, ала не и в липса на шпиони. И защо ми обещаха, че ще ми изпратят два кавалерийски полка и една артилерийска батарея, за спасението на които моята малка бригада щеше без малко да бъде напълно унищожена, когато не само че нищо не ми изпратиха, но никога нищо не научих за тая батарея и тая кавалерия? Това беше значи една примка, в която искаха да ме омотаят, за да загубя шепата храбреци, които действуваха на нервите на някои големи учители по военно изкуство! Най-сетне аз се убедих, че главната квартира на краля бе поискала да се подиграе с нас, но да се подиграе малко трагично, а това ме накара да разбера, че не е разумно намерението ми да окупирам Лонато и че трябва да се заема с нашите работи, без да разчитам на висшите оракули.