Повикването ми от страна на управляващите се дължеше на малката популярност, на която се радвах и с която те искаха да си послужат, за да популяризират себе си.
Принуден да се огранича с тосканската дивизия, аз се заех да подобря състоянието и.
Управляващите гледаха да се отърват от личността ми без да отстранят напълно името ми, от което имаха нужда, за да се харесат на народа. Като ме назначиха помощник-началник на войските на съюза, те сметнаха, че са намерили средство за много подлости; при това тоя съюз се състоеше от три области в полуострова, чиито силни правителства, за да се харесат на известни господари, не дръзваха да се нарекат Италия! Ето по какъв начин се гради тая наша унизена и опозорена страна!
Тук започнаха долните интриги, за да ме отвратят. Фанти отказваше да приеме храбрите ми офицери измежду алпийските стрелци, повикани от мене със съгласието на моденското правителство, и приемаше всякакви други офицери. Към моите нещастни стрелци, дошли масово в Централна Италия, щом се научили, че съм там, за да засилят съществуващите корпуси и да образуват нови, се отнасяха зле. Управителят Чиприани в съгласие с Фанти ме изпраща в Римини, за да въоръжа два търговски кораба с оръдия, и накарва да ме съпровожда един, негов брат, който носи шифър и с когото си кореспондира, без аз да зная нищо. В Римини всяка заповед, всяка дума се предаваше на генерал Медзакапо, който беше мой подчинен.
Аз преценявах цялата трудност на положението си и трябваше да преглъщам всичко, изпълнен с надеждата, че ще мога да бъда полезен на тая нещастна земя. За щастие, заради обидите на една подла клика бях донякъде възнаграден от любовта на населението и воините.
Известно време се ласкаех от мисълта, че мога да променя неприятното положение и да сторя нещо полезно, като гледах да спечеля Фанти с приятелство, и направих всички усилия, за да го завоювам, но се излъгах и искреността ми бе проиграна.
Марке и Умбрия също не можеха да понасят папското иго и още преди пристигането ми бяха се споразумели с Чиприани да въстанат. Въоръжаването на двата кораба в Римини беше обосновано с това обстоятелство и аз бях получил указания да съдействувам за едно въстаническо движение в тия страни.
Моето присъствие в Римини въодушевяваше доброто население. Ала откровено казано, най-вече от страна на Чиприани се искаше да се дава вид, че се върши нещо, а в същност не само да не се върши нищо, но дори да се спъва акцията и да се връща тя назад. През това време спрямо мене се проявяваха хитрини.
Колкото се отнася до населението на Марке и Умбрия, то продължаваше да се вълнува.
Докато аз подготвях всичко, за да действуваме, скритом се изпращаше заповед до подчинените ми да не ме слушат.
Такова беше положението ми в Централна Италия, когато пристигна в Римини генерал Санфронт, изпратен от краля. Той ме завари много смутен и възмутен от вероломното поведение на враговете ми. Ако той не беше дошъл, не знам до какво отчаяно решение щях да стигна. Придружих генерал Санфронт до Торино и там имах с Виктор Емануил едно съвещание, от което произтече следното: той щеше да посъветва генерал Фанти да приеме оставките, предложени му от управниците на Флоренция и Болоня; присъствието на Чиприани в Романя се сочеше като вредно; начело на силите на Централна Италия, аз трябваше да действувам за благото на общата кауза, както намеря за уместно, като не ми се даваше обаче съгласие да нахлуя в папската област — обикновените недомлъвки, много естествени за положението на Виктор Емануил в присъствието на един революционер; както една година по-късно не даде съгласието си за експедицията в Сицилия, за преминаването на Месинския пролив и най-сетне за похода към Рим, който свърши при Аспромонте. Отпътувах от Торино доволен и не губих, разбира се, време в Модена, където заварих Фарини и Фанти, на които обясних откровено резултата от мисията си.
Ала моите противници не спяха: една телеграма от министерството на войната казваше на Фанти да не приема оставката, а през това време се работеше пред Виктор Емануил, за да се променят разпорежданията му по отношение на мене.
Първата мярка, която трябваше да се вземе в Централна Италия, беше да се свали Чиприани от управлението на Болоня. Той трябваше да слезе от власт с добро или със зло и аз съобщих това на ония господа. В случай че потрябваше да действуваме в папската държава, ние не можехме да оставим зад гърба си един враждебен управник, който се стреми само към едно - да спъва националното въоръжаване. Мярката спрямо Чиприани бе приета благосклонно от всички, тъй като всички бяха заинтересовани от отстраняването на тоя човек, особено Фарини и Фанти. Ала Наполеон, Кавур, Мингети и др. имаха голям интерес да го подкрепят.