Моите другари от Калатафими ще разказват с какви крайно лоши пушки е трябвало да се бият срещу бурбонците, въоръжени с добри карабини, в оная славна битка. Всичко това забави отпътуването ни; при това бяхме принудени да върнем много доброволци по домовете им поради недостатъчните превозни средства и за да не предизвикваме безполезно подозрителността на полицията (не изключвахме френската и сардинската). Твърдата воля да направим нещо и да не изоставяме братята си от Сицилия победи всяка спънка: повикахме доброволците, които бяха определени за експедицията, и те се притекоха веднага, особено от Ломбардия. Генуезците чакаха готови. Оръжията, снаряженията, хранителните припаси бяха натоварени на малки ладии. Двата парахода „Ломбардо“ и „Пиемонте“, командувани — първият от Биксио, а вторият от Кастилия, през нощта на пети срещу шести май излязоха от генуезкото пристанище, за да вземат хората, които чакаха, разделени между Фоче и вила Спинола.
Някои трудности, неизбежни при подобни начинания, естествено, се явиха и тук. Да пристигнеш на борда на два парахода в генуезкото пристанище, спуснали там котва край дока, да завладееш екипажите им и да ги принудиш да помогнат на грабителите, да запалиш след това пещите, да вземеш „Ломбардо“ като ремарке на „Пиемонте“, който бе готов преди първия, и всичко да Стане при пълно лунно осветление — това са неща по-лесни за описване, отколкото за извършване, и за тях е необходимо много хладнокръвие, способност и късмет. Двамата сицилианци Орландо и Кампо, които участвуваха в експедицията, и двамата машинисти, ни бяха от извънредно голяма полза при тия обстоятелства.
Призори всичко беше на борда. Радостта от опасностите, от приключенията, от съзнанието, че се служи на светата кауза на отечеството, беше изписана върху лицата на Хилядата. Бяха хиляда, почти всички алпийски стрелци, същите ония, които няколко месеца преди това Кавур бе изоставил във вътрешността на Ломбардия, зад австрийците, и на които бе отказал да изпрати подкрепата, определена със заповед от краля; бяха същите ония алпийски стрелци, които военното министерство в Торино приемаше като чумави, когато имаше нужда от тях, и които пак като чумави изгонваше; бяха същите Хиляда, които се явиха два пъти в Генуа, за да се изложат на явна опасност, и които винаги ще се явяват там, дето е необходимо да пожертвуват живота си за Италия, без да очакват друга награда, освен радостта, произтичаща от съзнанието за изпълнен дълг.
Хубави бяха тия мои млади, закалени бойци за италианската свобода, и аз, горд от доверието им, се чувствувах способен да предприема какво ли не.
ОТ КУАРТО ДО МАРСАЛА
Когато всички бяха на борда и готови да поемат към Сицилия, едно ново произшествие накара и най-решителните да потреперят и без малко делото ни щеше да се провали. Две ладии, собственост на някакви контрабандисти, бяха натоварени с бойни припаси, капсули и дребно оръжие, и трябваше да се намират по посока между планината Портофино и Генуезкия фар, но колкото и да ги търсихме, не можахме да ги намерим.
Много важна беше липсата на бойни припаси и капсули; и кой би се впуснал в едва експедиция, при която би трябвало да се бие без бойни припаси? И все пак, след като бяхме търсили през цялата утрин по всички посоки, ние се отправихме с двата парахода на юг, изпълнени с вяра в съдбините на Италия.
За да се снабдим с бойни припаси, трябваше да се доближим до някое тосканско пристанище. Избрахме Таламоне. Аз трябва да похваля всички власти в Таламоне и Орбетело за сърдечния прием и особено подполковник Джорджини, главен военен комендант, без чието съдействие ние нямаше да можем да се снабдим с необходимото.
В Таламоне и Орбетело намерихме не само бойни припаси, но и каменни въглища и оръдия - нещо, което улесни твърде много експедицията ни.
Понеже трябваше да действуваме в Сицилия, не беше лошо да се явим за диверсия в Папската държава, като заплашим нея и държавата на Бурбона откъм север; така щяхме да привлечем за няколко дни вниманието на неприятеля или на неприятелите към тая част и да ги заблудим по отношение на истинския обект на експедицията ни.
Предложих тая диверсия на Дзамбианки, който я прие без колебание. Естествено, щеше да направи много повече, ако можех да му дам повече хора и средства. Но трябваше да се залови за трудното дело само с шестдесет души.