Калатафими! Свидетелю на сто битки, ако при последния ми дъх моите приятели ме видят да се усмихвам за последен път с гордост, тая усмивка ще се дължи на спомена за тебе; защото аз не зная друга по-славна битка! Хилядата, облечени в цивилни дрехи, достойни представители на народа, нападаха с геройско хладнокръвие, от позиция на позиция, войниците на тиранията — блестящи от гайтани, сърмени ширити, пагони, - и ги прогонваха! Как бих могъл да забравя ония младежи, които, боейки се, че могат да ме видят ранен, ме обграждаха, плътно притискащи се един до друг, като по този начин ми правеха непроникваем щит със скъпоценното си тяло? И не е ли мой дълг да припомня на Италия поне имената на тия загинали храбреци? Монтанари, Скиафипо, Серторио, Нуло, Биго, Тюкери, Тадей и толкова други, чиито имена, за съжаление, не си спомням.
Както вече казах, по южния склон на Римската планина, който трябваше да изкачим, имаше редица от ония тераси, които земеделците правят в планинските местности. Бързо стигахме под ръба на една тераса, като изгонвахме неприятеля, и се спирахме да си поемем дъх и да се приготвим за ново нападение. По този начин превзехме една след друга всички тераси и стигнахме до върха, дето бурбонците направиха последни усилия да го защитят. Те се биеха много храбро и мнозина неприятелски стрелци, понеже бяха привършили снаряженията си, ни замерваха с камъни. Най-сетне пристъпихме към последното нападение. Най-смелите от Хилядата, притиснати един до друг под последния насип, след като си поеха дъх и измериха с поглед разстоянието, което трябваше да изминат, за да кръстосат мечовете си с неприятеля, се впуснаха като лъвове със съзнанието, че трябва да победят в името на пресветата кауза, за която се биеха. Бурбонците не издържаха страшния натиск на мъжествените борци за свобода: те се разбягаха и се спряха чак в града Калатафими, отстоящ на няколко мили от полесражението. Ние престанахме да ги преследваме на малко разстояние от входа на града, разположен на много добра позиция. Когато се бием, трябва да побеждаваме - тая мисъл важи при всички обстоятелства, но особено в началото на войната.
Победата при Калатафими беше от малко значение по отношение на придобивките, тъй като ние взехме едно оръдие, няколко пушки и малко пленници, но затова пък има голямо нравствено въздействие, като ободри населението и деморализира неприятелската войска.
Малкото „авантюристи“, лишени от сърмени ширити и пагони, за които се говореше с тържествено презрение, бяха разпръснали повече от хиляда бурбонци с артилерия и пр., командувани от един от ония генерали, които като Лукул изяждат на една вечеря произведеното в цяла област. И тъй, един корпус от граждани, макар и „авантюристи“, възпламенени от любов към отечеството, могат също тъй да побеждават, без да имат нужда от разни позлати.
Първата значителна последица от победата ни бе изтеглянето на неприятеля от Калатафими, който ние завладяхме на следната утрин, 16 май 1860 г. Втората много важна последица бяха нападенията от страна на населението на Партипико, Борджето, Монтелепре и др. върху неприятеля, който се оттегляше. После, навсякъде се образуваха ядра, които се присъединяваха към нас, и въодушевлението на всички околни градове и села достигна до най-високата си точка.
Разпръснатият неприятел не се спря до Палермо, дето внесе уплаха у бурбонците и доверие у патриотите. Нашите ранени и ранените на неприятеля събрахме във Вита и Калатафими. Ние бяхме загубили много ценни хора.
Не малко хора от отборната дружина на Хилядата паднаха в Калатафими, както са падали нашите деди-римляни, като преследваха неприятелите с меча и, смъртно ранени, вместо да охкат, викаха: „Да живее Италия!“
Виждал съм някои може би по-яростни и по-отчаяни битки, но в никоя битка не съм виждал по-блестящи воини от моите граждани „авантюристи“ при Калатафими.
Победата при Калатафими бе безспорно решителна за блестящата война през 1860 г. Много необходимо беше да започнем експедицията с шумно военно действие. То обезсърчи противниците ни, които под въздействието на пламенното си южняшко въображение разправяха чудеса за храбростта на Хилядата. Между тях имало и такива, които видели със собствените си очи как куршумите от карабините им отскачат от гърдите на воините на свободата, като да са се били ударили в бронзова плоча.
Палермо, Милацо, Волтурно видяха много повече ранени и трупове, но, според мене, решителната битка бе при Калатафими: след това сражение нашите знаеха, че трябва да победят; сицилианците пък, преди това смутени от внушителността на въоръженията и на големия брой бурбонска войска, след сражението се окопитиха. Когато една борба започва с такова обаяние, победата е неизбежна!