Боб Фишер
Молох от Балморал
Мнозина го следваха безприкословно, даваха му всичко, което имаха и сляпо вярваха на обещанията му, че пред тях ще се разкрие раят на вечното щастие.
Само някои се досещаха, че са под властта на Молох, който ги води не към рая, а в ада. Но те също бяха негови послушни оръдия и много от тях доброволно приемаха смъртта, зощото се доверяваха на думите му.
Тогава той не беше нищо повече от един тлъст и мазен, противен Молох, който обладаваше невидима сила.
Тя застана пред него гола и съблазнителна. В очите й се появи странен блясък, когато две мускулести тела я повлякоха към жертвеника.
Пламъкът на факлите трептеше и по камъните се различаваха тъмнеещи петна от засъхнала кръв. Отекна гонг и голите стени на огромната пещера прокънтяха от звъна му. От димящите пръчки се разнасяше замайващият мирис на азиатски опиум, който се издигаше нагоре и тегнеше като облак над тази странна, необикновена сцена.
Под сводовете прозвуча тиха и зловеща музика. И тогава от многобройните ниши излязоха голи момичета. Погледите им бяха приковани в жертвения камък.
Съпровождана от двамата мъже с мускулести, обръснати тела, голата девойка се приближи към жертвения камък. Мълчаливо сведе чело и скръсти ръце пред твърдите си гърди.
Малко след като прочете молитвата си, рязко вдигна глава и погледна с възхищение тлъстия Молох. Той се извисяваше върху златния си трон — със скръстени по турски крака и накичени със златни пръстени ръце.
Без да мигат, смолисточерните очи на дебелака разглеждаха изправената върху жертвеника девойка. Върху бедрата му беше преметната червена препаска.
В пещерата отново прокънтя гонг, но този път по-приглушено и тихо. Това бе сигналът, с който й се разрешаваше да говори. За последен път в нейния кратък живот!
Девойката прекрасно разбираше това. Доброволно и без никакъв страх бе пожелала да дори живота си на любимия и почитан идол. Тя не се боеше от участта си.
— Твоята недостойна робиня Яна е пред теб, Безподобни — разля се спокойният й, мелодичен глас. — Бях старателна твоя ученичка и разбрах, че ти, мой гуру, посочваш верния път, пътя към вечното щастие, към безсмъртието, пътя към рая на блаженството.
Когато заговори, гуру възбудено задъвка устните си.
— Любовта ми ще те съпровожда по твоя път — разнесе се резкият му глас. — Вселената е открита пред теб и ти ще бъдеш възнаградена за усилията си на земята.
Красивото лице на девойката бе озарено от възторг.
— Отдавам ти всичко с чисто сърце, мой гуру. Съзнавам, че така ще откупя вечното щастие — отвърна уверено тя.
— Не го купуваш, Яна — промълви тлъстият Молох. — Ти заслужи щастието си, достойна си за него. Готова ли си да поемеш по пътя към рая?
Яна кимна.
— Готова съм — прошепна тя.
Голите момичета и жени, наизлезли от каменните ниши, образуваха голям полукръг. Пещерата се изпълни с приглушените им възгласи, от които не можеше да се разбере какво изпитват — страх, отвращение, отчаяние или може би гордост. Но очите на някои от тях изразяваха безизходен ужас и те с усилия се заставяха да гледат зрелището. Момичетата бяха подчинени на невидима сила, която все още не ги бе обладала напълно и не бе наложила контрол върху мислите и чувствата им.
Отзад се появиха мъже с жълти, загорели тела, чието единствено облекло бяха препаските. Държаха в ръцете си бичове — всеки с девет камшика, завършващи с малки оловни топчета. Те наблюдаваха със студено безразличие разголените момичета и не пропускаха нито едно тяхно движение.
Яна изкачи трите стъпала, които я деляха от жертвения камък. Когато стигна до него, погледна отвисоко хората от племето.
— Аз тръгвам, сестри мои — заговори тя и се засмя така, сякаш вече се бе оказала в рая. — Скоро ще пристъпя прага на вечното щастие и знам, че много от вас ще ме последват и ще споделят с мен блаженството ми и всепоглъщащата любов. Ще се отдам изцяло на нашия гуру и ще изпълня пророческите му напътствия. Вселената ще ме възнагради за усилията. Мога да ви кажа единствено: „Довиждане в империята на вечното щастие!“
Голата девойка застана на колене и погледна за последен път тлъстия Молох. Гуру протегна ръка и разпери дланта си. От краищата на пръстите му внезапно се стрелна тънка като нишка мълния, която затрептя над сведената фигура.
Тялото на Яна се олюляваше, сакаш около нея духаше силен вятър. Тя бавно легна по гръб, положи ръцете си върху корема и затвори очи.
Ударът на гонга за трети път прокънтя в пещерата.
Молох бавно вдигна дясната си ръка с насочен нагоре показалец. Единият от мускулестите мъже натисна надолу главата на девойката. В ръката си държеше кинжал. Бавно насочи върха му към беззащитното гърло на жертвата.