— Няма ли да дойдеш на гости, мамо?
— С удоволствие бих дошла, Вивиан, но знаеш, страх ме е да летя.
— Защо тогава не вземеш влака?
— Да прекарам шестнайсет часа, затворена в консервена кутия с непознати?
— Разбирам те, но страшно искам да ме видиш как танцувам.
— Виждала съм те, Вивиан. Много пъти.
— Да, но това не е културният дом в Будьо, мамо, а операта в Осло. Операта! Казах ли ти, че ме приеха в ансамбъла на Александър Екман? Ще танцувам в „Лебедово езеро“. „Лебедово езеро“! Не е ли страхотно?!
— Прекрасно е, Вивиан. Поздравявам те, скъпа.
— Пуснала си корени там, мамо. Стоиш съвсем сама. Защо да не се разходиш до Осло? Ще отидем на ресторант. Нали си чувала за „Маемо“? Има го в справочника на „Мишлен“. Не може ли да…
Искаше, естествено, да види как дъщеря и танцува.
Това бе единственото ѝ желание, за бога.
— Ще се видим, като си дойдеш. Така се разбираме.
— Непременно, мамо. Сега трябва да бягам — имаме репетиция. Добре си, нали?
— Добре съм, Вивиан. Не се тревожи за мен.
— Хубаво, мамо. Ще се чуем скоро.
— Ще се чуем.
Божичко, кога порасна?
Дните просто идваха и си отиваха.
Къде отиде животът ѝ?
Животът, за който мечтаеше?
Беше на четирийсет и две, а се чувстваше на сто. Всяка събота седеше в ресторант „Сюдвест“ и дъвчеше сандвич със скариди. Не го изричаха на глас, но тя нямаше съмнения: присмиваха ѝ се. Приятелките ѝ. Същите от едно време; от гимназията в Будьо. Дойде абитуриентският бал. Само тя имаше амбиции. Да замине за Индия, за Африка. Да бере ябълки в Гватемала. Да свири на китара по улиците в Амстердам. Другите нямаха такива стремежи. Те щяха да се омъжат, да родят деца, да си намерят работа в общината, в супермаркет „Рема“. Във всеки случай щяха да останат в Будьо. Обаче явно всички бяха обиколили света, само не и тя.
Пролетта преди две години Вивиан замина за Осло, за да се яви на прослушване. Силната, сладка Вивиан — появи се неочаквано, сякаш от нищото. Спомни си летището в Будьо. Оттам излитаха самолети за цял свят, а войниците от НАТО идваха на учения. Каролине Берг бе на двайсет и безгрижна. Той дойде от Англия, остави я с надут корем и без адрес за връзка.
Негова ли е вината?
На Люк Мур от Лийдс, готиния пилот с тъмните къдрици?
Той ли е виновен, задето не си ходила никъде, Каролине?
Не, сърди се единствено на себе си.
Живееше в малък апартамент само на двеста метра от летището, където самата тя не беше стъпвала.
Никъде не бе пътувала.
Непременно идете в Аликанте — там е прекрааасно.
Мете.
Някога най-добрата ѝ приятелка. Вече не — сега имаше мъж, деца, хубава къща в Хюнста, всяко лято ходеше на почивка на разни далечни места.
Божичко, Кий Уест! Чудно е, така съм чувала, но ти си луда!
Сюньове.
В училище не можеше да върже и две думи, но хвана предприемач от Харста, любител на яхти, който инвестираше в недвижимо имущество в чужбина.
Безспорно ѝ се присмиваха при всяко влизане в супермаркет „Куп“.
Не гласно, ала тя забелязваше.
— Искате ли фактура? Торбичка?
Стоките върху поточната линия и неизменният звук.
Пълнозърнест хляб.
Бийп.
Мляко.
Бийп.
Четири коли на промоция.
Бийп.
Грозна си.
Бийп.
Никога няма да постигнеш нищо.
Бийп.
Но ето, тайно — само да знаеха! — набра номер, намерен в интернет. Изпи няколко чаши червено вино, преди да се осмели. Първите два пъти затвори, без да каже нищо, дланите ѝ се потяха, но най-накрая, на третия опит, дръзна да си отвори устата.
Психолог.
Боже мили, още една тема за одумки, поредната причина да ѝ се присмиват, но въпреки всичко се обади.
Слава богу!
Летището в Будьо.
Живееше наблизо от почти трийсет и пет години, но никога не бе стъпвала на територията му.
Каролине Берг извлачи през последните няколко метра до входа големия нов червен куфар и се спря да си поеме дъх.
Какво каза психологът?
Стъпка по стъпка.
Ще се справиш, Каролине.
Виждаше отражението си в лъскавите плъзгащи се врати. Стигаше ги с ръка, но сякаш бяха на друга планета. Купи си нови дрехи. Отиде на фризьор. Да, след като веднъж се осмели да се обади, изпълни всичките му наставления. Не от първия път, не, тогава я отврати. Сякаш щом си отвореше устата, оттам излизаше мръсотия. Пита я за много лични неща. Неща, за които не се бе замисляла. Какви бяха отношенията ви с баща ти? Как се разбирахте с майка ти? Божичко, виеше ѝ се свят, призляваше ѝ, у нея бушуваха неподозирани чувства и мисли, не мигваше по цяла нощ. Но ето че след няколко седмици се отприщи. Подобно на лавина. Щом се отпусна, вече не можеше да спре.