Реналдо сложи две чинии от двете ми страни и започна да си тананика тихичко.
Харесваше ми. Определено от латиноамерикански произход. Беше пълничък, над
петдесетгодишен, дребен на ръст, със сигурност гей, ако се съдеше по начина, по който
говореше за красивия външен вид на работодателите си. В него имаше нещо
добросърдечно и дружелюбно, напомняше ми на предано малко кученце.
- Миа Сондърс - Хектор се приближи с разперени ръце, готов за прегръдка, и ме
придърпа до тялото си. - Благодаря, че дойде.
- Благодарностите са излишни. Нали сте си платили за това?
Хектор прибра един кичур зад рамото ми, приглади го и отвърна:
- Да, но ти все пак имаш право на избор. Доволни сме, че избра нас.
- Да, така е. Всичко е ОК. Радвам се да се запознаем - свих рамене. После погледнах към
другия секси мамут и подадох ръка. - Антъни Фазано, предполагам, моят нов годеник.
Антъни се засмя, изпусна рязко въздуха през носа си и се здрависахме.
- Същият. Щастлив съм да се запозная с бъдещата си съпруга.
Главата на Хектор се завъртя толкова бързо, та имах чувството, че ще се откачи.
- Моля? Искаш да кажеш измислена съпруга. Ако някой ще върви към олтара с теб, това
ще бъда аз, момче. - После промърмори нещо под носа си и седна на стола до мен.
- Папи, не прави така. Знаеш, че се шегувах. Не е нужно да приемаш всичко толкова
буквално. - Ръцете на Антъни се отпуснаха до тялото му, после се обърна към мен. - А ти
можеш да ме наричаш Тони. Ако ще играеш ролята на бъдещата ми съпруга, нека веднага
да уточним това първо правило. - Той се приближи към барплота и настани гигантското си
тяло на столчето, което изглеждаше съвсем малко, когато седна на него. Наблюдавах и
чаках дървените крака да се огънат и изпотрошат под натиска на масата мускули.
Хектор ме побутна с рамо и ме извади от вцепенението.
- Хей, госпожице, очите върху сандвича. Цялата тая секси красота е моя - каза, сочейки с
брадичка към Тони, и после пак ме погледна. - Единствено и само моя. Ако го проумееш,
всичко между нас ще е наред.
Отворих уста да отвърна нещо, но вместо думи, оттам излезе само въздишка. Кимнах в
съгласие.
- И така, каква е първата ми задача? - захапах сандвича и се взрях в двете притиснали ме
мъжки тела.
Тони преполови своя сандвич само с три хапки. Мамка му, този мъж беше огромен.
После избърса устата си със салфетка и рече:
- Тази вечер тримата ще се опознаем. Утре ще се видиш с Мама.
Убедена съм, че лицето ми стана плоско като палачинка, понеже, така сервирана, информацията ме удари като тиган през физиономията.
- Утре? След като е минал само един ден, очакваш да се срещна с майка ти и да се
преструвам колко съм влюбена в теб? Майка ти... Нали става дума за жената, която ти е дала
живот? - И двамата кимнаха. И тогава Хектор се намеси:
- В написаното за теб прочетохме, че си актриса, и решихме, че това е голям плюс за нас.
Освен това утре е петък, а на този ден цялото семейство се събира при Мама на фамилна
вечеря и ние никога не пропускаме.
- Семейството?
С алигаторска усмивка на лицето Тони погълна остатъка от сандвича. Реналдо сложи
още един в чинията му, даде му и чаша прясно мляко. Тони изсмука половината на един
дъх.
- Впечатляващо - казах.
- Знам - размърда закачливо вежди и се усмихна.
Поклатих глава и се фокусирах върху най-важната задача. Обърнах стола си към Хектор
и заявих становището си съвсем открито:
- Искате не само да се преструвам на негова годеница, но и да убедя родната му майка и
цялото семейство, че сме влюбени и ще се женим? За една вечер, ей така - за няколко часа?
- Si. Знаех си, че си умна.
- Невъзможно.
- Глупости. - Тони ме потупа по рамото сякаш бях едно от „момчетата“. - Можеш да го
направиш. Убеден съм. Ти си прелестна, земна и си малко заядлива. Италианците харесват
такива жени. Умееш ли да готвиш?
- Оправям се в кухнята.
Тони облиза устни, облегна лакът на плота и съвсем безцеремонно навлезе в личното
ми пространство.
- Питам за италианска кухня?
- Папата католик ли е?
Тони стрелна очи към Хектор, после погледът му се върна върху мен.
- Лесно ли се смущаваш от...
Изпъчих гърди, изправих гръбнак и сега аз нахлух в неговото лично пространство.
- Приличам ли на жена, която някой лесно може да смути?
- Не ме остави да довърша. - Тони се приближи още повече до мен и колкото и да се
опитвах да запазя самообладание и да не ми пука, не издържах и се отдръпнах леко назад.