Но се оказах притисната в силното тяло на Хектор, чиито бицепси ме подпряха да не падна.
- Исках да кажа дали лесно се смущаваш в присъствието на силни жени?
- Виж, мога да се справя с няколко дребнички италианки.
Тони и Хектор се усмихнаха едновременно като по команда, сякаш единият беше
огледално отражение на другия. Широки усмивки.
- Добре тогава, да се захванем с подробностите.
- О, по дяволите, за това ще ни трябва един камион с вино - въздъхна Хектор и излезе от
стаята, очевидно да донесе въпросното питие.
* * * *
- О, господи, не мога да повярвам, че сте го направили! - цвилех от смях и едва не разлях
виното върху килима. За щастие само няколко капки паднаха на масата.
Лицето на Хектор беше заровено в скута ми. Хилеше се толкова силно, че усещах дъха
му върху коляното си. Тони избърса капките от вино върху масата и пак напълни чашата
ми.
- Направихме го и още как. Чисто голи. Пробягахме цялото игрище, както майка ни е
родила, само с каските на главите. Всеки бе нарисувал различна буква върху гърдите си и
когато вкараха и последния гол, ние се втурнахме в полето. Повечето от групата ни.
Наредихме се така, че буквите да образуват надписа „Духайте, тъпаци“. И останахме
достатъчно дълго, за да го видят всички, и след това хукнахме.
После потупах Хектор по гърба.
- И ти ли? - попитах.
Той кимна и се изправи.
- Скоро след това с Антъни станахме двойка. Е, тайно разбира се.
- Кой знае, че сте заедно? - зададох въпроса, чийто отговор исках да разбера от самото
начало.
- Не много хора - отвърна кисело Хектор.
- Папи, моля те - настоя Тони.
Хектор въздъхна и ме притисна по-плътно до себе си. Двамата се отпуснахме назад
върху облегалката на дивана, рамо до рамо. Тялото му бе до моето. Усещането беше
приятно. Може би така бих се чувствала, ако имах брат.
- Виждаш ли каква е работата. Моят Антъни не иска да поеме товара от напрежението,
което ще му създаде пресата, семейството му и бизнес партньорите ми, ако разкрие
сексуалната си ориентация.
- Много кофти - Бях изненадана от остротата на тона си.
- На мен ли го казваш? - Хектор вдигна чаша и се чукнахме.
Тони остави своята на масата и каза:
- Виж, достатъчно труден беше преходът от млад боксьор към бизнесмен. И в добавка -
гей боксьор. Така че в ръцете си държа бомба със закъснител. Лигата най-вероятно няма
да ми разреши да се боксирам повече.
Изпитах остро негодувание.
- Не могат да го направят! Това е оклеветяване, дискриминация и кой знае още какво! -
С размътения си от алкохола мозък не можех да намеря точните слова да опиша всички
причини, които правеха ситуацията ужасна.
Бях сигурна, че в мига, в който сивото ми вещество проработи както трябва, ще открия
адекватните думи.
- За жалост те винаги могат официално да изтъкнат други причини, но сексуалната ми
ориентация ще си остане в основата. И после бизнесът. Аз съм италианец, който притежава
семеен ресторант. Лицето на „Фазано“ винаги сме били татко, мама, аз и четирите ми
сестри. - Харесваше ми начинът, по който казваше „татко“, а не „баща ми“. Както аз наричах
своя. Това ни свързваше по някакъв начин.
Нямаше как да не попитам:
- Имаш четири сестри? Майко мила! Те със сигурност ще се усетят, че не сме двойка -
поклатих глава и Хектор веднага кимна в съгласие: - Да, жените винаги надушват, когато
нещо намирисва на гнило. Сигурен ли си, че вече не са се досетили, че си гей?
Тони стана и започна да крачи из стаята.
- Не знаят. Не съм им дал повод дори да се замислят. Това, което не ти е известно, Миа, и
което е основната причина да си тук, е името на фамилията.
- Фазано! - извиках като онова дете в училище, което е наясно с отговора на трудния
въпрос.
Той седна на облегалката на дивана.
- Да. Аз съм единственият наследник на компанията на баща ми, макар че сестрите ми
също имат някакво участие. Много от решенията вземаме заедно. - Поклати глава, после
зарови пръсти в косата си. - И това не е всичко. Аз съм единственият останал мъж с
фамилията Фазано. Ако не ми се роди дете, името на семейството умира с мен. И като се
има предвид, че съм гей... - Главата му пак увисна отчаяно, сякаш бе понесъл на раменете
си цялата тежест на вселената.
- Искаш ли деца? - попитах, без да мисля, както се случва, когато изпиеш нечувани
количества алкохол.
Тони прокара пръсти през косата си. Очите му намериха тези на Хектор.