- Не сме говорили за това.
Хектор изправи гръбнак. Стана, отиде до Тони и обви лицето му с длани.
- Бебчо, искаш ли деца?
Може би трябваше да изляза. Да се изнижа. Но не бях такава. Аз присъствах тихо като
мишка, гледах да се свърши работа, без да ме хванат, и това е.
Тони погледна Хектор в очите с тъга и любов.
- Винаги съм искал. - Гласът му бе натежал от емоцията. - Можем да намерим начин да
осиновим или да използваме сурогатна майка.
Усмихнах се от сърце и на една глътка изпих остатъка от виното в чашата. Усетих как
напитката изгаря гърлото ми. Изправих се и размахах ръка, за да запазя равновесие, опитвайки се да накарам краката си да влязат в кондиция.
- Време е да ви оставям. Работата ми е свършена.
Поклоних се, но двамата мъже така и не ме забелязаха, изгубени в собствения си свят.
Опрели чела, нашепваха си нежни думи, които само те можеха да чуят. Беше красиво.
Повече от красиво. Беше различно, лично. Бях щастлива, че можех да изживея мига с тях.
Без да се обръщам повече, забързах към стаята си, хвърлих се по лице на леглото и
заспах, както си бях с дрехите.
ГЛАВА ЧЕТИРИ
Тони задържа отворена огромната дървена врата с изящно изработена метална
дръжка, за да можем с Хектор да влезем в ресторанта. Беше шест вечерта, петък и във
„Фазано“ беше меко казано оживено.
Сервитьори в снежнобели ризи, черни панталони и вратовръзки бягаха между масите,
сервираха напитки и трупаха обилни количества уханни италиански специалитети. Устата
ми се напълни със слюнка. Един от мъжете се обърна да налее вино и аз успях отблизо да
огледам облеклото му. Когато забелязах вратовръзката му, се засмях под нос.
Паста! Имаха избродирана паста върху вратовръзките си.
- На какво се смееш? - попита Хектор, привеждайки се към мен, докато Тони ни водеше
към задната част на ресторанта.
- Виждал ли си им вратовръзките?
Хектор се усмихна и кимна.
- Да, всъщност идеята беше моя.
- Сериозно ли?
Той пак кимна и ми смигна. Ръката на Тони ме улови за лакътя, плъзна се по гърба ми и
се спря на ханша ми. Усещах горещия му дъх, докато прошепваше в ухото ми:
- Добре, всички са тук. Просто играй с мен и не се изненадвай ако те пипам... много
често.
Тръпките, които минаха по гръбнака ми, се събраха в долната му част. Тони беше
невероятно красив. Този мъж можеше да накара сърцето ти да спре. Освен това вече
принадлежеше на другиго. На Хектор. Към когото бях привързана. Много привързана.
Поех си дъх през зъби.
Стигнахме до плътна червена завеса в самия край на ресторанта.
- Това е стаята на фамилията. Само ние се храним тук. Същата е като столовата на мама
в нейната къща. Сега, когато сме толкова много хора, се наложи да преместим петъчната
вечеря тук. Направих тая стая специално за Фазано.
- Уау! - извиках неволно, когато Тони вдигна пердето и пред мен се разкри огромно
помещение, пълно с хора, които пиеха, смееха се и се хранеха.
Беше пълен хаос. Всички около масата крещяха, ръкомахаха ожесточено, сякаш се
опитваха да разпъдят рояк мухи. Лудница. Пълна лудница. Това е единственият начин, по
който мога да опиша видяното. Когато влязохме, един от семейството ни забеляза, после
друг и друг. И после настъпи гробна тишина.
Една дребна жена с маслинена кожа, черна коса и сини очи, които вече ми бяха познати,
стана, изправи гръбнак и погледът й се закова върху мен. Излъчваше увереност. След това
тръгна към нас. Първо протегна ръка към сина си, който се наведе и целуна майка си. По
устата. Просто устните му се притиснаха до нейните, но все пак беше странно. Никога
досега не бях виждала голям мъж да целува майка си по устата. Аз примерно не целувах
баща си така... не го целувах изобщо, ако трябва да съм по-конкретна. През по-голямата
част от времето едва си разменяхме по някоя неловка прегръдка и то много рядко.
- Мама - каза Тони, когато се изправи и с жест посочи към мен. - Това е Миа, годеницата
ми. Миа, това е майка ми, Мона Фазано.
Усмихнах се и веднага казах:
- Много се радвам да се запознаем, госпожо Фазано.
Устните й едва помръднаха в отговор на думите ми, за сметка на очите й, които ме
обхождаха, сякаш ме подлагаха на детектор.
- Ти си много красива жена - изрече най-накрая и аз веднага се притиснах разтопена до
Тони.
- Благодаря - подарих й една от патентованите си чаровни усмивки. Но тя продължи:
- И притежаваш закръглени форми. Мъжете Фазано обичат жените им да имат извивки.