щяха да харчат пари наляво-надясно, и то за глупости. С Тони успяхме да припомним на
роднините си кое е онова, на което се гради имиджът на фамилията Фазано. Страхотна
нискокалорична кухня, която всяко семейство може да си позволи.
Кимнах и се огледах из помещението. Всички изглеждаха щастливи. Истинска,
сърдечна усмивка на всяко лице. Хората се чувстваха удобно в компанията един на друг,
навред цареше мир и спокойствие. Нещо, което липсваше в моето семейство, откакто
майка ми ни напусна. Не че татко не се опитваше, но не притежаваше нежност и финес, с
които една майка би отгледала дъщерите си.
- Значи всички работите в компанията?
- Да, по един или друг начин. Брат ми и сестрите ми са на съответните постове, децата
изпращат покани за празници и рождени дни и така нататък. Ангажимент на Джованна е
програмата за грижа за децата в сградата след училище, както и тази за следучилищни
занимания. Аз съм в сектор финанси, Изабела - в човешки ресурси, а Анджелина -
маркетинг. Дори Мама има офис, но прекарва почти целия ден в кухнята, измисля рецепти
и определя менюто. Тони управлява компанията. Хектор работи като наш адвокат. Той е
край нас от толкова много време, че го приемаме като брат.
- Сигурна съм. Той е страхотен човек.
Точно когато се канех да намекна леко за връзката между двамата мъже, една ръка
върху рамото ми ме спря. Обърнах се и се озовах очи в очи с най-красивата жена, която
някога бях виждала. Усмихваше ми се. Абаносовата й коса беше гъста и падаше на къдрици
чак до дупето. Същите стоманеносини очи като тези на Тони. Сочни, извити като неговите
устни, подсилени много леко с розово червило. Рокля, която се вееше около тялото й като
циклон от оранжеви, червени и жълти нюанси.
- Буквално умирах от нетърпение да се запозная с теб, Миа! - Жената се наколни към
мен и ме стисна силно в прегръдката си. - Аз съм Анджелина. Анджи за по-кратко. Този, големият, зад мен е съпругът ми Роко.
Ако изобщо може да се говори за някого, който е прототип на истинския италианец, това беше Роко. Приликата му със Силвестър Сталоун бе изумителна и напълно
неразбираема. И името му... почти като Роки? Лудница, нали ти казах! Поклатих глава и
протегнах ръка да се здрависаме. Затворих очи, после пак ги отворих, примигвах, за да
избистря зрението си. Не, все същата поразителна прилика.
- Много приличаш на...
- Силвестър Сталоун? - Роко размърда палаво вежди, пое ръката ми и ме прегърна
толкова силно, че усетих как дишането ми спира.
Две силни ръце ме издърпаха от обятията му.
- Леко с приятелката ми, братко! - каза собственически Тони.
С всяка фибра на тялото си усещах как напрежението между Тони и Хектор се покачва,
докато последният наблюдаваше размяната на реплики.
- Не е за вярване колко много приличаш на него. Открадната самоличност със
сигурност. - Не можех да се начудя, честно. А Роко отметна глава назад и се разсмя с пълно
гърло.
- Да, чувам го през цялото време. Освен това се боксирам с мъжа ти. Така и се запознах с
Анджи. По онова време го тренирах. Напоследък обаче лигата мина на второ място, прекарваме повече време да обучаваме следващото поколение професионални боксьори. Е
- тук той потупа бицепса на Тони, - сега съм предимно в залата и тренирам малките, за да
може господин Бизнесменът да ни храни.
- Да, да, ясно, Роки Балбоа. Какво ще кажеш да си седнеш на мястото - намеси се Тони. За
пръв път италианският му акцент, примесен с чикагски американски, звучеше така
отчетливо, може би защото сега се шегуваше.
- Да излезем някъде тази седмица! Може би утре? На пазар? Трябва да си купим рокли за
откриването на новата линия за замразени храни на „Фазано", което е другата седмица.
Вечерта преди това ще правим голямо парти с всички играчи в бизнеса със замразени
храни. И това е най-голямото ни постижение досега! - възкликна възторжено Анджелина.
- Утре Тони е в офиса и планирах да заведа Миа да си избере рокля. Можеш да дойдеш с
нас, ако искаш. Миа трябва да си купи някои неща, за да попълни гардероба си, докато е
тук. Ще е страхотно да има кой да я посъветва - предложи Хектор.
- Да ходиш на пазар с Хектор е най-страхотното преживяване - извика още по-
развълнувано Анджелина.
Беше може би две-три години по-голяма от Тони и най-високата от сестрите. Имаше
приблизително моя ръст. Също така забелязах, че край боксьора и красавицата не се