въртяха деца. Може би още не се бяха решили да си имат бебета, но мамка му, когато тези
деца се родяха, щяха да бъдат нечувано красиви. И едва сега осъзнах за какво говорят.
За пазар! Ох, каква гадост!
Направо ми се доповръща, като си помислих, че трябва да си избирам дрехи.
- Би било... хубаво... Предполагам. Благодаря.
Анджелина седна на стола си, а Тони отиде да говори с някого от семейството.
- Предполагаш? Миа, нека ти обясня. Хектор е гей. Той знае най-подходящите места за
пазаруване, както и коя дреха би стояла добре на всяко едно тяло.
- Вярно е - намеси се Хектор. - Слушай какво ти казва Анджелина. Обличам я, откакто
стана на двадесет.
- Освен това Хектор има невероятен вкус за дрехи - добави тя. - Няма от какво да се
притесняваш. Ще те облече идеално. А с тяло като твоето ще изглеждаш добре почти във
всеки тоалет.
- Казва най-красивата жена, която някога съм виждала? - вметнах саркастично, преди
да съм успяла да си сложа цедка на устата. Но вместо да реагира на подхвърлянето ми, нейните очи грейнаха и по прелестното й лице се разля огромна усмивка.
- Мислиш, че съм най-красивата жена, която някога си виждала? - Свих рамене и отпих
от виното си. - Това е най-милото нещо, което някоя дама ми е казвала. Ще станем най-
добри приятелки, сигурна съм - обеща ми и ме придърпа да ме прегърне.
Господи, тези хора обичаха да пипат навсякъде. Прекалено често. С тях нямаше начин
да опазиш личното си пространство. Сигурна съм, че по време на тази вечеря абсолютно
всеки един от тях ме бе целунал, прегърнал или пипнал по един или друг начин. През
останалата част от месеца определено се налагаше да свикна с това поведение.
Захванахме се с вечерята. Беше най-вкусната италианска кухня, която бях опитвала в
живота си. Бе ни сервирано, както повеляваше семейната традиция - в големи купи и
огромни чинии. Виното се лееше като вода и всички говореха толкова високо един през
друг, че ушите ми започнаха да бучат. Спомних си усещането след рок концерт, когато не
чуваш нищо друго освен кънтеж в ушите си. Нещо такова се случи и тази вечер, но звукът
бе малко по-висок. Тези хора наистина обичаха да говорят... много... с децибели, надхвърлящи това, което нормалното ухо е свикнало да възприема.
Но като цяло семейство Фазано ми хареса. Тя бяха буйни, пълни с живот, весели, красиви. Изключително красиви. Сякаш се намирах в стая, пълна с италиански кинозвезди,
които чакаха за кастинг. Когато бях в Лос Анджелис, моят агент ме пращаше на
прослушвания, където търсеха момичета с по-обли форми и гъсти черни коси. Изглежда
агентът ми мислеше, че приличам на италианка, макар че аз бях от всичко по малко. „Хайнц
57“10.
Вечерята свърши с домашно приготвено тирамису, разбира се от ръцете на Мона, и с
най-черното кафе, което някога бях пила. Комбинацията от двете беше истинска сензация
за вкусовите ми рецептори. Когато Тони и Хектор ме изведоха от ресторанта, Тони ме
придърпа в силната си прегръдка, хвърли през рамо поглед, в който долових огромна доза
паника, и устните му се залепиха за моите. Бяха меки, влажни и топли. Пръстите му се
заровиха в косата ми, наклони главата ми назад и езикът му се плъзна в устата ми. Не бях
очаквала Тони някога да ме целуне така. Да бъда целуната по този начин от гей. Който си
имаше партньор. Нещата нещо не се връзваха, но не можах да се сдържа и отвърнах на
целувката му.
Мамка му, правеше го много добре. Езикът му се увиваше около моя, танцуваше.
Съгласувахме ритъма си. Вдигнах ръце и ги сложих на широките му рамене, после го обвих
през врата. Когато притиснах тялото си към неговото, той ме хвана за таза и ме придърпа
към себе си. И точно тогава го усетих. Или по-точно не го усетих. Тони не беше възбуден.
Нищо, абсолютно нищичко не се случваше там, долу.
Изправих глава и устните му се отлепиха шумно от моите. Очите ми потърсиха
неговите, но той не гледаше в мен, а през рамо. В същата посока видях Мама Мона. Ръцете й
бяха скръстени пред гърдите, а на лицето й се бе разляла усмивка, породена от искрено,
неподправено щастие, което изглаждаше всяка бръчка от лицето й и я караше да изглежда
поне с десет години по-млада.
Чувството за вина се уви около сърцето ми като змия. Надеждите, които тази жена
имаше за сина си! За единствения си син! Единствения син, който беше гей. И тя не знаеше
това.
В този миг чух как някой се покашля до нас. Съзрях лицето на Хектор, чието изражение