бе пълната противоположност на това на Мона. Тъга, мъка и малко гняв изопваха чертите
му. И тази змия така силно стегна обръча около сърцето ми, че едва си поемах дъх. Мама
Мона се обърна и влезе обратно в ресторанта.
- Хектор... - прошепнах. Той поклати глава, отвори вратата на колата и изрече:
- Качвай се Миа, трябва да поговоря с Тони.
- Папи, знаеш, че това беше за пред тях и че не означава нищо - кълнеше се Тони, свил
ръце в юмруци. И макар че това не би следвало да ме наскърбява, се почувствах наранена,
защото аз определено усетих нещо по време на тази целувка. Всичко женствено в мен се
наслаждаваше на начина, по който ме завладя. Така, както само мъж, обзет от страст по
една жена, може да целува. Само че този път разполагах с истинско доказателство, че това
него не го възбуждаше. Наистина беше само за показ. Което ми напомни, че трябваше да
оставя и похот, и страст на прага пред дома му. Този мъж имаше най-красивото тяло,
познато на човечеството, но играеше за отбора на Хектор.
Тръгнах към колата. Хектор дори не ме погледна. Преди да се кача, сложих ръка на
рамото му и прошепнах в ухото му:
- Наистина не означаваше нищо. Мона ни гледаше, затова се наложи. Не беше дори
възбуден. Само ти можеш да направиш това с него. Повярвай ми, знам кога един мъж
истински ме желае. А този мъж тук копнее само за един човек. И това си ти.
Изреченото от мен беше всичко, което можех да му кажа, за да го убедя.
- Благодаря ти за тези думи.
- Няма проблем. Защо не си вземете такси и не идете в някой бар да си поприказвате, да
обмислите какво ще става оттук нататък? Имате нужда да прекарате малко време сами.
Нямам идея как сте си представяли моето появяване тук и как то ще спомогне, но явно се
налага да го обсъдите на четири очи. - Тони кимна и се загледа в обувката си, с която
рисуваше по асфалта. - Имам ключ. Ще се видим сутринта. Нали?
- Благодаря ти, Миа - отговори Тони, махна с ръка на едно такси, което веднага закова
пред него. - Хектор, моля те, ела с мен. - Тонът му беше мек, но и някак настоятелен.
Наблюдавах как се качват в колата и отпътуват. Лимузината ме закара до пентхауса и
точно когато влизах в стаята си, телефонът ми извибрира. Съобщение.
От: Уес Чанинг
До: Миа Сондърс
Можеш ли да говориш?
ГЛАВА ПЕТ
Гледах телефона и знаех, че имам само две възможности. Първо, да игнорирам
съобщението и да се върна на него, когато не съм до такава степен емоционално изтощена
и изцедена. Второ, да се обадя на Уес и да му позволя да изгони змията, стиснала сърцето
ми, след всичко, което преживях с Тони и Хектор тази вечер. Надявах се да успеят някак да
изгладят нещата помежду си и да измислят начин да се справят с положението.
Последното, което исках, бе да заставам между хора, които се обичат. От друга страна, не
беше справедливо, че и двамата бяха лишени от свободата да бъдат себе си. Поне Тони
гледаше на ситуацията по този начин. Може би, ако поговорех с него, ако успеех да го
убедя, че няма нищо лошо да си признае, че дори може да произтече нещо хубаво от това?
Че да бъде с Хектор, да планира и създаде семейството, което иска, е единственият път към
щастието. Онова, което Тони правеше, в крайна сметка щеше да изгори Хектор, да го
нарани много лошо и да го принуди да си иде. Знам го отличен опит. Няма по-добра от мен
в „заминаването“, бях експерт в това да си тръгна, когато ме опарят.
И след тази мисъл вече натисках бутоните на телефона си.
- Здравей, любима. Много ли е късно при теб? Където и да си? - Гласът му беше дълбок,
гърлен. Напомни ми за нашепнати обещания, за задъхани стонове в мрака, за нощи, изпълнени с необуздана страст. Бях прекарала страхотно с Алек, но Уес беше човекът, при
когото исках да се върна. Този горещ мъж буквално бе въплъщение на абсолютно
всепоглъщащия животински секс. А и след вечерта, която прекарах с Тони, Хектор и цялото
семейство, исках единствено да се изгубя в прегръдката на Уес.
- Не, не е късно. В Чикаго съм.
- Хм, Градът на ветровете. Как е мъжът?
Не бях сигурна, че приятелството ни е на етап, когато можехме свободно да обсъждаме
завоеванията си. Но след като не планирах някога да си легна с Тони, нямаше да ми
навреди да споделя малко информация за него.
- Има ресторанти.
- Аха! А ти обожаваш домашно приготвена храна.
Веднага си го представих как ми правеше закуска гол до кръста. Високото му тяло, силните му мускули, гърдите му, загорели до искрящо кафеникаво под лъчите на