калифорнийското слънце. Можех да го изям вместо закуската си. Уес винаги ухаеше
божествено на сол, сърф и пясък.
Осъзнах, че съм забавила отговора си прекалено дълго.
- Да, знаеш, че обожавам да ям.
- Готви ли ти?
- Още не, но се надявам и това да се случи скоро.
Последва дълбока въздишка, минаха няколко безкрайни мига и чак тогава попита:
- Заедно ли сте? В смисъл дали си с него така, както беше с мен? - Макар че ме заболя да
осъзная, че Уес изпитва такава силна потребност да ми зададе точно този въпрос, аз не му
дължах никакво обяснение.
- Има ли значение? - прошепнах меко и легнах на леглото с телефон, долепен до ухото.
- За мен да.
- Не, няма да бъда с него така, както бях с теб.
- И защо? Ако те познавам добре, а считам, че е така, ти имаш много силно либидо. - Сега
вече можех да доловя малко по-ведрото му звучене.
Уес имаше право да твърди, че ме познава, защото наистина беше така. Бе се промъкнал
между барикадите, обграждащи сърцето ми, и бе прокопал дупка там. Притежаваше своя си
частичка от мен, която щеше да остане негова завинаги. Но нямаше да му го кажа, за нищо
на света.
- Защото не мисля, че ще се хареса на партньора му, Хектор, ако реша да нападна този
мъж.
По линията се разнесе гърлен смях. Господи, колко ми липсваше този смях. Той имаше
силата да изцерява, да вдигне отново на крака разрушени от война светове.
- И защо един гей е наел най-сексапилния женски ескорт в историята?
- Целуни ми задника! - изстрелях в отговор и той пак се разсмя, а вибрациите от звука се
удариха право в сърцето ми, хвърляйки някаква магическа светлина върху всички събития
от вечерта. - Не, цялата ситуация е ужасно объркана. Двамата имат дългогодишна връзка,
говоря за връзка, сходна на брак. Мъжът, с което е обвързан, е страхотен човек, но
клиентът ми се чувства задължен да запази авторитета си на бизнесмен, да не разочарова
семейството си. Италианец и много добър боксьор.
- Мамка му. Очевидно носи огромен товар на раменете си. Професионално погледнато
мога да разбера защо иска да съхрани личното си пространство. Щом е в състояние да си
позволи луксозен ескорт, значи има ужасно много пари, следователно пресата го дебне от
засада всяка секунда. - Той издиша рязко и звукът достигна до мен приглушен. Очевидно
устните му бяха прекалено близо до слушалката. - Сериозно, Миа. Парите са хубаво нещо,
но не могат да компенсират потребността от спокоен и тих личен живот.
Замислих се за изолираната и скрита от хорски очи къща на Уес, за охраната, която
пазеше по двадесет и четири часа целия квартал. За червените килими, по които мразеше
да стъпва. За това, че му се бе наложило да си наеме прескъпа компаньонка, та да може да
ходи по събития, без да го разкъсат жените, които искаха да се докопат до парите му, и за
да успее да си свърши работата, заради която всъщност посещаваше тези мероприятия. Да.
Уес знаеше много добре как се чувства Тони, без обаче сексуалната ориентация да бъде
фактор.
- Има и някои сериозни проблеми със семейството си. Той е единственият мъж,
наследник на фамилното име, и ако не му се родят деца, то ще умре с него.
- Исусе, това е страхотно напрежение. - Кимнах, макар че не можеше да ме види.
- Както и да е, стига за моя клиент. Какво става край теб? Как върви работата по филма?
- Всъщност страхотно. Джина играе изключително добре. - Гласът му прозвуча, сякаш
натежал от копнеж и желание, и аз щях да гръмна от ревност. - Тя напълно се вписва в
ролята, така че се радвам, задето поех в различна посока с женския образ.
Захапах устни и едва успях да се спра да не му кажа как ме е заменил с нея, но знаех, че
нямаше да е честно. Той бе дал името ми на героинята си, което беше голяма чест и
изключително мил жест. Това беше дар и трябваше да го ценя като такъв, а не да го петня
само защото зеленоокото чудовище на ревността се бе обадило у мен. Освен това аз нямах
право на никакви претенции над Уес. Ние бяхме само приятели... с екстри.
- Значи с Джина се разбирате много добре, така ли? - завъртях очи в опита си да
изговоря думите с лек и шеговит тон.
- Да, печена е. Но не е така хубава като момичето, чието име носи героинята във филма
ми - намекна той.
- Така ли?
- Да, така.
- Но се забавляваш да играеш с нея... искам да кажа да следиш за актьорското й
превъплъщение.