- О, Уес, ще свърша, бейби. Ще свърша толкова бурно, Искам те тук...
Отметнах глава назад. Всяка клетка в тялото ми бе концентрирана върху удоволствието
между бедрата ми.
- Аз съм там, любима. Моите пръсти са в теб. Сега потъркай клитора с палец. Мамка му,
свършвам! Толкова е хубаво с теб, Миа! Исусе! - ръмжеше в телефона.
Прокарах влажния си палец по клитора си и това бе всичко. Тялото ми се скова, от
дробовете ми се изтръгна силен вик като на жена, обладана от зли демони. Горещо
удоволствие ме връхлиташе вълна подир вълна, достигайки до самата сърцевина на
цялото ми същество.
След няколко минути и двамата се успокоихме. Единственият звук беше този от
забързаното ни дишане.
- Миа. - Името ми прозвуча като молитва, като благословия. Исках да се потопя в нея, да
изградя живота си около нея.
- Мамка му, Уес, много те бива в телефонния секс - казах. Той се засмя. - Никога не съм
го правила преди - признах.
- Наистина? - звучеше изненадан, шокиран дори, и това ме натъжи, ако тонът му
можеше да бъде някакъв индикатор.
Въздъхнах, придърпах завивките върху себе си и се сгуших под тях. Денят беше дълъг и
след такъв оргазъм единственото, което исках, бе да се сгуша до мъжа, който ми го бе
подарил, и да заспя до тупкащото му сърце.
- Да, наистина - прозях се и затворих очи.
- С нетърпение очаквам да го направим отново.
Пак се прозях.
- Аз също.
- Миа, липсваш ми.
Усмихнах се и сложих телефона съвсем близо до ухото си, за да уловя дишането му.
Караше ме да се чувствам в безопасност, сякаш е до мен.
- Винаги ще ми липсваш, Уес - изрекох сънено и вече си представях как се виждаме на
живо.
- Сладки сънища.
Това беше последното нещо, което чух, преди да заспя.
* * * *
Когато се събудих на другата сутрин, все още стисках телефона в ръка. Батерията беше
заминала. Претърколих се на гръб и се замислих. За целия предишен ден, за вечерята, за
телефонния секс с Уес. Беше голямо пътешествие като въртележка. Поне краят беше
удовлетворителен. Зачудих се къде ли са Тони и Хектор и дали са оправили нещата
помежду си. Тези двамата бяха влюбени. Истинска любов, онази любов, която трае до гроб.
Не като любовта със секси французин, когото чукаш един месец, а после си отиваш и
знаеш, че никога повече няма да го видиш. Въпреки това моят французин ми липсваше. Бях
му благодарна за това, което внесе в живота ми през времето ни заедно. Не само че
създадохме красиво изкуство, но и той ме научи как да гледам на себе си. Научи ме на
много неща за любовта. За живота. Винаги щях да съм му благодарна за този месец. Може
би имаше начин да използвам натрупания с Алек опит, за да помогна на Тони и Хектор. В
крайна сметка любовта си е любов - човек не избира в кого се влюбва, за колко време и
колко дълго ще продължи това чувство. И след като тях ги свързваше онази любов, която
няма срок на годност, тя искаше жертви.
За това мислех, докато си вземах душ, докато се обличах и вървях към кухнята. Вече
усещах аромата на яйца и бекон. Седнах на столчето пред барплота и стомахът ми
изръмжа.
Реналдо ме погледна:
- Стомахът ти очевидно е щастлив, че съм тук. Si?
- Si! Как си тази сутрин, Реналдо?
- Като свежа праскова, госпожице Миа. А ти? Изглежда добре си си починала снощи -
устните му се извиха в лукава усмивка, докато ме гледаше през рамо и обръщаше бекона.
- О, да - ухилих се и пак се замислих за телефонния разговор с Уес.
Мамка му, този мъж знаеше как да се изразява мръснишки. Така успя да ме възбуди, че
либидото ми скочи от нулата до милион. И то само за няколко минутки. След това бях
напълно задоволена и изтощена. Да заспя с телефона на ухото! Когато си слагах грима
сутринта, все още виждах отпечатъците от очертанията му върху бузата си. Веднага щом се
заредеше, щях да му пратя съобщение, за да му благодаря и да му кажа колко ми хареса
нашият разговор. Не само сексът. Обичах да общувам с Уес. Комуникацията с него бе
толкова естествена, нормална, сякаш се познавахме от години, сякаш бяхме приятели от
самото си раждане. Или любовници, които се обичат толкова силно, но поради
обстоятелствата не могат да бъдат заедно. Ние просто умеехме да правим нещата по-лесни
и за двамата и се надявах да съхраним всичко това и през остатъка от годината. Само
времето щеше да покаже.
Реналдо сложи пред мен чиния с яйца и димящ бекон, както и малко плодове. Когато