Тони и Хектор влязоха в кухнята, устата ми вече беше пълна с храна. Тони бе преметнал
ръка през рамото на Хектор и на лицето му грееше доволна усмивка. Наклоних глава
настрани и рекох:
- Изглежда не само за мен вечерта е завършила добре.
Защо го казах, нямам никаква идея. В тези двамата имаше нещо, което ме караше да си
признавам всичко и да говоря каквото ми дойде на ум. Толкова нетипично за мен. Тони
учудено изви вежди нагоре, а Хектор придърпа стола до мен, облегна лакти на плота и опря
глава на ръцете си.
- Наистина ли? Ще ти кажа всичко за снощи, ако ти си признаеш защо си толкова
щастлива и какво е направило твоята вечер грандиозна, при положение, че те изпратихме
право у дома след ресторанта.
Замислих се над въпроса. Набутах още една голяма хапка яйца в устата си и я прокарах с
голяма глътка черно кафе.
- Става - отвърнах.
И ето как Тони и Хектор разбраха за Уес.
ГЛАВА ШЕСТ
-И ти просто си тръгна? Това е много коравосърдечно от твоя страна, момиче - заяви
категорично Хектор, който вече беше сто процента на страната на Уес, без дори да съм
обяснила обстоятелствата, без да съм имала възможност да им кажа за баща ми и за
единствената причина да стана компаньонка.
Мъжете... кълна се. Понякога чуват само това, което на тях им изнася. Няма значение
дали един мъж е гей, или не. Просто им липсва онзи ген, който развива способността на
човека да проумее жените, да си обясни мотивите им. Поклатих глава.
- Хектор, не разбираш. Трябваше да си тръгна. Да остана при него... Не, не беше вариант.
- Обясни ми тогава, госпожице. И то бързичко. Ако моят Тони ме зареже така, както ти
си постъпила с този мъж, ще бъда пълна развалина.
- Не, при мен и Уес не е така.
- Сериозно ли? И как е?
- Ние сме приятели.
- Приятели, които правят секс по телефона? Които прекарват цял месец, обичайки се... -
Опитах да се намеся, но той размаха ръка и ме спря. - И после единият умолява другия да
остане завинаги!
O, мамка му.
- Да, той наистина ме помоли да остана. И да, отказах, макар че исках това с цялото си
сърце, исках го повече от всичко на света... но просто не можех.
- И защо?
Преди да успея да отвърна, разговорът беше прекъснат от отривисто почукване на
токчета. Поех си дълбоко дъх, за да охладя малко емоциите си. Никак нямаше да е добре,
ако лъсне тайната, свързана с моето присъствие тук, пред сестрата на Тони. Още един от
хората, които щях да разочаровам и подведа по време на третата си за годината задача.
- Здравейте! Толкова се вълнувам, че ще ходим на пазар днес! - С тези думи Анджелина,
най-малката сестра на Тони, влезе в стаята. Тя прегърна Хектор, после и мен. - Брат ми е на
работа днес, нали?
- Да, излезе преди малко. Искаш ли нещо за ядене или да пийнеш? - предложи Хектор.
- Не, готова съм да нападаме магазините. Миа, радваш ли се, че отиваме на пазар?
Изпъшках и се пресегнах през плота да си взема чантата.
- Да, разбира се.
- Никак не звучиш щастлива - измърмори Анджелина.
Хектор се засмя, хвана я за лакътя и я поведе към вратата.
- Тя не обича да пазарува.
Устата на Анджелина остана отворена в резултат на искреното й изумление.
- Ти сигурна ли си, че си момиче?
- Разбира се, че съм, но не съм от момичетата, които обичат... момичешки неща. И така
ми е добре.
- Хм, да - обади се Хектор. - Сред дрехите, които донесе, има само джинси, обикновени
блузки и тениски с рок групи. Отвратително. Пижамите й са най-стилни от целия й
гардероб.
Беше напълно прав.
- Така е само защото са купени от стилистката на Уес - отвърнах, без да мисля и веднага
захапах устни.
- Уес? Кой е Уес? - попита със свъсени вежди Анджелина.
- О, едно приятелче от детство. Гей е. - Лъжите се лееха от устата ми като повърнато
върху килим. Киселинни, противни.
- О, добре. - Тя преметна красивата си дълга коса през рамо и подкани: - Е, да тръгваме!
Докато ни водеше към асансьора, Хектор ми отправи неодобрителен поглед. Аз се
сгърчих от неудобство и изрекох зад гърба на Анджелина само с устни:
- Съжалявам.
* * * *
Хектор и Анджелина ме заключиха в пробната на „Гучи“. Накараха ме да премеря
всичко, което се предлагаше в магазина: вечерни рокли, поли, джинси, всекидневни рокли,
блузи. Толкова тъпо! Грозни, скъпи дрехи, които нито като стил, нито като послание имаха
нещо общо с мен. След всеки тоалет, който ми носеха, трябваше да изляза от пробната и да