се разхождам като модел пред тях, за да ме огледат. Всъщност самият парад се състоеше от
следните процедури: покачвах се на нещо като малък подиум, обграден с огледала от
всички страни, докато те подлагаха на анализ и най-малката подробност - от начина, по
който падал подгъвът, до нещо, което наричаха „висока талия“. Подбутваха ме, обръщаха
ме, въртяха ме, сякаш бях звяр в клетка. Ще се съглася, че дрехите, които определиха като
„абсолютно задължителни“, ми стояха добре, но целият процес беше унизителен.
И през всичкото време Анджелина поддържаше разговор на тема връзката ми с брат й.
Започваше да ми дотяга и да ме изтощава.
- Избрали ли сте дата за сватбата? - попита тя, докато събличах поредния чифт скучни
панталони.
- Все още не.
Тя придърпа надолу блузата, която бях облякла и я приглади.
- Защо не? Имам предвид, че вие сте заедно от толкова много време. Поне по думите на
Тони.
- Би могло да се каже.
- Тогава не разбирам какво ви спира. Мама заяви, че ще говори с теб и Тони за сватба
този месец, докато си тук. Просто е редно да узаконите връзката си.
И аз, и Хектор застинахме и я гледахме изумени. Никой от двама ни не помръдваше.
- Моля? - Хектор се съвзе малко по-бързо от мен. - Не говориш сериозно, нали? - Очите
му бяха разширени, устните му увиснаха замислено надолу. Не успяваше да сдържа
емоциите си добре. Никак даже.
- Хектор! - предупредих, а Анджелина продължи:
- Не е кой знае какво, нали? Искам да кажа... вие се обичате, не ставате по-млади, а Мама
си иска наследника. Всъщност сега е на обяд с Тони.
Устата ми остана отворена доста дълго време. Бях убедена, че очите ми щяха да излетят
от орбитите. Изведнъж в тая пробна стана адски горещо. Започнах да махам с ръка пред
лицето си.
- С Тони не сме мислили за подробностите.
- Това няма никакво значение. Когато Мама желае нещо, тя си го получава. Нали, Хектор? - Погледна Хектор, който отстъпваше гърбом, така че се удари в един стол и падна
на него. - Нали, Хектор?
Той кимна, облегна лакти на коленете си и зарови пръсти в косата си. Не бях виждала
толкова съкрушен и съсипан мъж. Ако не броим Уес, когато му казах, че не мога да остана.
Скочих от подиума и клекнах пред него. Когато вдигна глава, в очите му имаше сълзи,
които той с мъка успяваше да сдържи да не потекат по лицето му. Сложих длани на бузите
му и с поклащане на глава се опитах да му кажа, че това никога няма да стане. Нямаше
начин да се случи, никога, за нищо на света. Тони го обичаше.
Хектор затвори очи и вдиша през носа. Една самотна сълза се търкулна по лицето му.
- Никога няма да бъда аз - прошепна той.
- Но ти си, само ти - отвърнах с цялата категоричност, на която бях способна, опитах се
да прозвучи като клетва. Доближих челото си до неговото. - Само теб, той обича само теб.
За беда и двамата бяхме забравили, че имаше трети човек, който ни наблюдава.
- Знаех си! - възкликна Анджелина и се отпусна в стола до Хектор.
И точно тогава Хектор се преобрази в друг човек. Гръбнакът му се скова, ръцете му
обвиха коленете. Превърна се в онзи спокоен, печен, невъзмутим Хектор, когото всички
познаваха и обичаха. Не предишният сразен и смазан от любов мъж, притиснат от бремето
на една обречена връзка.
- Аз... Хектор има проблеми и аз се опитвам да му съдействам да се справи с тях...
- Помагаш на Хектор и Тони да замажат очите на семейството, за да не разберем, че те са
двойка. - Това вече не го очаквах. Очите на Хектор станаха изумително кафеникаво-зелени.
- Нямам представа за какво говориш... - опита се да оправи нещата... Но катастрофално
се провали.
- Спести си обясненията. Смяташ ли, че не знам, че ти и брат ми сте влюбени още от
колежа? За каква ме мислиш? За толкова глупава? Аз съм най-близкият приятел на Тони.
Освен теб, разбира се.
- Казал ти е? - прошепна Хектор.
Тя поклати глава.
- Не, но аз познавам брат си. И двамата не сте имали гаджета от години. Много, много
рядко Тони водеше жена на вечеря, но беше повече от очевидно, че не се интересува от
нея. Но, трябва да призная, че когато ти, Миа, се появи, започнах да се тревожа. - Погледна
ме и се усмихна. - Ако има жена, която може да превърне един хомосексуален мъж в хетеро,
това си ти.
- Колко странен комплимент. Благодаря... Май така е редно да отвърна в подобна
ситуация. - Седнах на пода пред двамата. - И сега какво?
- Тони трябва да каже на Мама.
Хектор взе да клати глава толкова бързо, че имах чувството, че ще се откачи от