знам мястото в тази сделка. Аз бях само платен персонал.
От друга страна, защо да е нередно, ако искам да се позабавлявам? Бях голямо момиче,
той беше неземно съблазнителен. И ме желаеше. Бяхме млади и имахме на разположение
един месец, през който трябваше да бъдем в компанията един на друг.
Ако можеше да се съди по химията между нас, която усетихме тази вечер, бях готова да
заложа мотора си, че е изключително добър в леглото. Би ми дошло добре да ме
поразкършат малко, да освободя напрежението. Беше минала година, откакто за последно
бях правила секс, а забавлението с вибратора не даваше вече нужните резултати. Имах
нужда от физически контакт. От топло мъжко тяло.
Застанах в средата на стаята. Взирах се във всички тези нюанси на бялото. Леглото
изглеждаше като бял пухкав облак. Бях сигурна, че е и много удобно. Уес не изглеждаше
като човек, който би пренебрегнал комфорта на гостите си. Напротив, той лично би се
уверил, че всичко е така, както трябва да бъде.
Крачех из стаята и обмислях как да подходя оттук нататък. Той беше някъде там, зад
вратата. Според часовника на нощното шкафче беше много късно, един сутринта. Бяхме
прекарали страхотно. Бях си измислила следната игра - да броя колко златотърсачки ще се
опитат да го приближат и колко пъти ще го погледнат пренебрежително, след като им
обърне гръб. Двадесет и четири. Двадесет и четири обожателки за една вечер. Нищо
чудно, че му трябваше буфер. Ако бе прекарал дори по минутка да говори с всяка една от
тях, нямаше да има време и възможност да обсъди нито един договор с продуценти и
директори на продукции, нито да се види с актьори - все неща, заради които си правеше
труда да ходи на тези места. И когато се движеше сред такива хора, Уес се чувстваше
удобно в кожата си, в съвсем естествена среда. Той се движеше като олио във вода - лесно, плавно, никога не се застояваше повече при никого от тях, за да не обиди другите. Всичко
беше добре дозирано. Убедена съм, че си имаше някакъв метод да се справя с такава
лудница, но не го попитах. Просто играех с него, следвах го и бях неговата охрана. Когато
някоя тояга с цици се опитваше да го доближи, аз веднага се представях и целенасочено
докосвах Уес по начин, който да й подскаже, че не й е тук мястото. Следваше цупене и
подвиване на змийската опашка. Понеже всяка една от тези жени не беше нищо друго, освен пепелянка. Всички до една бяха такива. Ако не броим майката на Уес, не видях
свястна жена. И много малко от тях бяха над двадесет и пет. Сякаш по-възрастните мъже в
този бизнес обичаха да се разхождат с облак захарен памук, залепен за костюмите им.
Жените просто стояха до тях, зяпаха през прозорците с празни погледи, клатеха се на
високите си токове и пиеха абсурдно скъпо шампанско. Може би толкова, че да се
насвяткат до безчувственост, но без да станат за пълен резил.
И като си помислиш, аз не бях кой знае колко по-различна. Реално се намирах до Уес по
абсолютно същата причина. Пари. На мен ми бяха нужни, а дали на тях им трябваха така
спешно, или не им трябваха изобщо, това не променяше фактите.
След като събрах всички парченца от мислите си, усетих киселина в стомаха. Разливаше
се в мен и ме разяждаше по особено неприятен начин. Онова вълнение от вечерта, което
чувствах преди малко, се бе изпарило и на негово място бе нахлула силна приливна вълна
на отвращение.
Преди да осъзная какво правя, вече крачех из тъмната къща. Когато стигнах до
всекидневната, тръгнах по коридор, който не бях видяла по-рано през деня. В края му
имаше само една двойна врата. Притиснах ухо към нея и чух звук от телевизор.
Изненадвайки дори самата себе си, почуках.
- Влез - чух гласа на Уес.
Поех си дълбоко дъх и отворих. Той седеше, облегнат на масивно легло с извити форми,
заради които ми напомняше на огромна шейна. Стаята беше тъмна, сякаш влизаш в
пещера. От едната страна имаше голяма бумтяща камина, а другата стена представляваше
прозорци, високи от тавана до пода. Предположих, че гледат към морето, понеже вече
можех да се ориентирам в коя част на къщата съм. Пердетата бяха почти плътно дръпнати.
Обзавеждането беше някак тежко, тъмно, типично за мъжка стая. Погледнах към
телевизора, който бе сложен на пауза - течеше някакъв футболен мач.
Уес не каза нищо, когато влязох, не каза нищо и когато най-сетне очите ми успяха да