ловко, а свободната му ръка се занимаваше с другата ми гърда. Кимнах, оглупяла и
изгубена в това неповторимо усещане. В тялото ми бавно се натрупваше жар, която ме
правеше слаба и очевидно няма. - Ако сложа устата си между краката ти и ти предоставя
облекчението, което търсиш, ще изпълниш ли каквото ти кажа?
Нямаше начин да се противопоставя на тези пръсти, които се движеха по тялото ми с
обожание.
- Да, господи, да! - изстенах.
Главата му се придвижи от гърдите към ребрата ми, където леко ме захапа, после устата
му се плъзна по корема, докато стигне местенцето. Точно там, където го очаквах. И ме дари
с всичко, което желаех, и дори повече. Уес можеше да стане златен медалист по орална
любов. Знаеше точно кога да се раздаде, кога да захапе, да засмуче, да оближе. И го правеше
с финес.
Захапване.
По-силно, парещо захапване.
Засмукване.
Облизване.
И след това завърташе езика си и го плъзваше в центъра на чувствителната ми точка,
докато се пречупя и разпадна.
Тялото ми се изви нагоре, ръцете ми полетяха във въздуха, заравяйки се в косата му, за
да го притисна към мократа си плът. Той изръмжа, изгубен в мига точно толкова, колкото
бях и аз. Може би дори повече, ако се съди от начина, по който ме прониза с пениса си.
Мина още час, преди да стигнем до брега, където ни чакаше един мъж. Оказа се
инструктор по сърф. Името му беше Амил.
- Доведе ме, за да ви гледам как карате сърф? - попитах, веднага след като се здрависах с
господин Сър фантастичен. Тонът ми никак не бе любезен.
Уес погледна Амил после мен и се усмихна. Тази усмивка беше закачлива, палава и аз
знаех, че съм си изпросила белята.
- Не, всъщност те доведох, защото всички ще караме сърф. Амил ще ми помогне да ти
покажа кое въже за какво е. Освен това той разполага с всички съоръжения и с всякакви
видове костюми за жени. Собственик е на „Сърф Шарк“ надолу по брега. - Посочи едно
местенце далеч на хоризонта.
Гледах Уес, русата му, развята от утринния хладен вятър коса, а една искрица в очите му
ги караше да блестят изумруденозелени в светлото утро. Беше така хубаво да го
съзерцаваш. Все едно поглъщаш с поглед прелестта на морските вълни и божествените им
движения, когато се удрят в брега.
- Значи не се шегуваш? - попитах.
Той кимна и подкани Амил с жест. Инструкторът се обърна, предоставяйки ми
възможност да се насладя на мускулестия му, загорял от слънцето гръб, и извади един
костюм, който като че беше мой размер.
- Трябва да ти стане. Ти си около метър и седемдесет, шестдесет и три килограма.
- Метър седемдесет и пет... майка ти не те ли е научила, че теглото на жената никога не
бива да се обсъжда?
Амил поклати глава и се засмя.
- Не мисля, че ме е научила.
- Провалила се е като родител в това отношение - заключих безизразно. - Грубо е, а и
жените ненавиждат да се приказва за килограмите им. Женен ли си? - Той пак поклати
глава. - Приятелка? - Отново стори същото, без да спира да се усмихва. - Ето, това
потвърждава правотата ми! - Заплясках с ръце, сякаш току-що бях доказала теорията на
относителността на Айнщайн. До мен Уес, който се скъсваше от смях, накрая се намеси:
- Права е, пич. - Бях силно изненадана, че използва подобна, макар и съвсем обикновена
дума, но все пак заимствана от уличния жаргон. Не че Уес не беше готин и печен. Напротив.
Но просто начинът му на изказване се отличаваше с известна доза официалност и
формалност.
- Прости ми, Миа. Приеми най-сърдечните ми извинения, но исках да съм сигурен, че
костюмът ще ти стане. - При което получих черен водолазен костюм.
След многократни опити да се напъхам в нещо, което ми изглеждаше прекалено малко
и тясно, най-сетне успяха да ме вкарат в одеянието на Жената котка. Под тясната
неопренова материя гърдите ми бяха сплескани. Исках само да сваля ципа и да пусна
бебчетата на свобода. Наистина приличах на Жената котка от „Батман се завръща“.
Изглеждах нелепо, макар че погледът на Уес ми подсказваше, че може би изобщо не съм
зле. Имах чувството, че всеки миг ще се нахвърли отгоре ми и ще разкъса проклетото нещо
върху тялото ми.
На Амил не му хареса, че не отделяме достатъчно внимание на инструкциите му. Исках
просто да вляза вече в океана и да пробвам как се прави, а не да слушам теории.
Най-сетне Амил приключи лекцията си на тема „Изкуството да сърфираш“ и Уес ме
поведе към водата. Докато вървяхме по пясъка, той беше натоварен и с двата сърфа.